Руската Централна избирателна комисия обяви окончателните резултати от изборите за Държавна дума, след като публикуването на данните беше забавено в 21 руски субекта и четири окупирани украински региона. Гласуването се проведе от 18 до 20 септември, а окончателното разпределение потвърди 349 места за управляващата „Единна Русия“ в 450-местната Държавна дума.

Забавянето беше поставено под въпрос от изборни анализатори. Иван Шукшин посочва, че дълго време са липсвали данни от Ленинградска и Курска област, Якутия, Забайкалието, Карачаево-Черкесия и Чечения, както и от други региони. По думите му липсващите протоколи са били между 2 и 10 процента.

„Мащабът на забавянията в публикуването на резултатите от изборите е безпрецедентен“, заявява Иван Шукшин.

Анализаторът на изборни данни Роман Удот свързва забавянето с „неотстраними математически противоречия“ при отчитането на избирателната активност и резултатите на „Единна Русия“ и „Справедлива Русия“. Според неговата оценка в протоколите, публикувани до вечерта на 27 септември, са липсвали данни за гласовете на близо 6 милиона избиратели.

Тези твърдения представляват оценки на анализаторите и не са равнозначни на съдебно установена фалшификация. Руската Централна избирателна комисия не е обявила анулиране на изборните резултати заради посочените от тях несъответствия.

„Единна Русия“ запазва мнозинството си

Според окончателното разпределение „Единна Русия“ получава 349 места. Комунистическата партия на Руската федерация е втора с 37 мандата, следвана от Либерално-демократическата партия на Русия с 23 и „Нови хора“ с 19 места.

„Справедлива Русия“ получава 17 места, „Родина“ – едно, а независими кандидати заемат четири мандата. Резултатът дава на управляващата партия повече от три четвърти от местата в долната камара на руския парламент.

Руските власти отчитат избирателна активност от 59,8 процента. Вотът беше първият парламентарен избор в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, в който руските власти включиха и четири окупирани украински региона. Провеждането на гласуване там е обявено за незаконно от Украйна и не е признато от международната общност.

Така първоначално съобщеното забавяне не блокира окончателното оформяне на състава на Държавната дума. Спорът около протоколите обаче остава свързан с въпросите за реалната избирателна активност и достоверността на отчетените резултати.

Източници: Фокус, The Moscow Times

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg