Само ако знаех…
…че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа здраво в обятията си и да се надявам, че никога няма да те пусна. Само ако знаех…
…че това беше последният път, наистина последният път, щях да те видя, щях да намеря време да ценя всичко свързано с теб.
[ad id=“236999″]
Само ако знаех…
…че различията не означават липса на любов, щях да те наранявам много по-рядко. Само ако знаех…
…че дори всичко в живота ми да изглежда, че се случва по грешния начин и се разпада около мен, дори когато сърцето ми е разбито, Бог ми е обещал да бъде винаги с мен.
Само ако знаех…
…че съм безпомощен да променя другите хора, щях да спра да се опитвам и да бъда свободен да ги обичам заради това, което бяха, заедно с всичките им недостатъци. Само ако знаех…
…че моментните удоволствия могат да разрушат репутация, градена цял живот, щях да съм открил силата да кажа НЕ на изкушението.
Само ако знаех…
…че утрото няма да настъпи, щях да те помоля за прошка, за всичко грешно, което може би съм ти причинил. Само ако знаех…
…че никога повече няма да споделя някой мой ден с теб, щях да се наслаждавам на всяка секунда.
[ad id=“225664″]
Само ако знаех…
…че това беше последният подарък, който мога да ти даря, щях да те изненадам с нещо, което не може да се сравни с теб. Само ако знаех…
…че чудесата се случват, щях да остана верен на Бог с цялото си сърце и душа.
Само ако знаех…
…че съм попаднал в капана на живота за утре и за бъдеще, което присъстваше само в моето въображение, щях да забавя темпото, да очертая граници около работата ми и да намирам време за хората, които обичам. Само ако знаех…
…че изборите ми, колкото и да изглеждаха малки и незначителни, ме отдалечаваха от теб, щях да се обърна обратно и да тичам към теб с всички сили.
Само ако знаех…
…че ръката ти никога повече няма да държи моята, щях да си пожелая този момент да не свършва. Само ако знаех…
…че гласът ми ще замлъкне завинаги, думите ми към теб щяха да завършват на „Обичам те!“
Само ако знаех…
…че разривът във връзката ни може да не се поправи, щях да направя всички по силите си да поправя нещата. Само ако знаех…
…че никоя дума на любов не е загубена, щях да позволя на езика ми повече свобода, за да говоря истински чрез сърцето си.
Само ако знаех…
…разрушителната сила на слуховете и клеветите на хората, щях да избирам думите си по-внимателно. Само ако знаех…
…че понякога е по-добре да не знаеш, щях да се пощадя от грижите и душевните терзания, които никога не съм искал да нося.
Само ако знаех…
…че миналото ми не е извинение за това какъв съм сега, тази истина можеше да ме освободи без да ми струва нищо. Само ако знаех…
…че успехът никога не се измерва в долари или работни позиции, щях да ценя повече нещата, които са вечни.
Само ако знаех…
…че чудесата заобикалят всичко, което правим… навсякъде… по всяко време, щях да съм потърсил моя малък ъгъл от света и да бъда удивен непрекъснато.
Само ако знаех…
… че тъгата и болката могат да бъдат толкова дълбоки и унищожаващи, щях да бъда на разположение на другите по-често.
Автор: Ланс Убълс / Източник: positivespirit.net
