Разпродажбата на евро от резервите на Вашингтон с цел подкрепа на йената в края на миналата седмица е заварила Европейската централна банка неподготвена. САЩ са уведомили колегите си във Франкфурт едва след историческата валутна интервенция, съобщава Financial Times.
ЕЦБ е била информирана за американското решение да се намеси на валутния пазар едва след като сделката вече е била извършена, съобщиха няколко души пред медията, запознати с въпроса. Председателят на ЕЦБ, Кристин Лагард, и министърът на финансите на САЩ, Скот Бесент, са разговаряли в събота за интервенцията, каза един от източниците, което е един ден след акцията в защита на йената.
Липсата на координация подчертава необичайния характер на първите съвместни усилия на Вашингтон и Токио за подкрепа на японската валута от почти 30 години насам. Обичайно при подобна операция би се очаквало САЩ да използват долари.
Някои високопоставени представители на ЕЦБ са възприели решението на САЩ да използват евро в сделката като безпрецедентно нарушение на дългогодишните неписани правила за сътрудничество между западните парични власти, посочват източниците.
След Втората световна война западните централни банки и финансови министерства поставят акцент върху взаимното доверие и консултациите, като предишните интервенции на валутните пазари обикновено са се извършвали координирано.
Продажбите на евро от Вашингтон, осъществени от Федералния резерв на Ню Йорк от името на Министерството на финансите на САЩ, са били „много поразителни“ и „тъжни“, заяви пред FT човек, запознат с дискусиите между европейските политици.
Това никога не се е случвало досега“, добави източникът.
Според него , десетилетията на тясно сътрудничество между западните централни банки, допринасяло за финансовата стабилност и икономическия растеж, може да са поставени под заплаха.
Говорител на Министерството на финансите на САЩ заяви пред FT, че американското ведомство не координира с чуждестранни власти решенията за разпределението на резервите във Валутния стабилизационен фонд на министерството, който е бил използван за осъществяване на интервенцията.
Решенията относно разпределението на Валутния стабилизационен фонд се вземат от Министерството на финансите на САЩ, като се отчитат оценките на министерството и Федералния резерв за пазарната ликвидност, оценките на активите и други релевантни съображения“, каза говорителят.
„В съответствие с тези правомощия Министерството на финансите преразпредели резервни активи в рамките на Фонда миналата седмица“, добави той.
Високопоставен представител на администрацията на Доналд Тръмп отбеляза, че „ние уважаваме поверителността на частните разговори с международните си партньори, за разлика от ЕЦБ“.
ЕЦБ и Федералният резерв на Ню Йорк отказаха коментар.
Американските власти са продали евро, тъй като продажбата на долари е можела да бъде възприета като опит за отслабване на американската валута и да подкопае политиката на Бесент за силен долар.
Икономисти и анализатори също така предполагат, че Вашингтон се е присъединил към Япония в интервенцията, за да предотврати продажби на американски държавни облигации от страна на Токио в момент, когато дългосрочните разходи по заемите на САЩ са близо до най-високите си нива от 19 години.
Въз основа на предварителни данни на Японската централна банка анализаторите предполагат, че само Токио може да е похарчил приблизително 13.8 трлн. йени (87 млрд. долара) за два дни в подкрепа на йената.
Изглежда, че Япония е ангажирала повече средства само за два търговски дни, отколкото по време на предишната си рекордна интервенционна кампания (11.73 трлн. йени през април и май), което подчертава опасенията на властите от бързото обезценяване на йената“, заяви анализаторът на Mizuho, Масаюки Накаджима.
Интервенциите на САЩ и Япония доведоха до рязко поскъпване на йената – от почти 164 йени за долар по-рано този месец, най-ниското ѝ равнище от 1986 г., до около 157 йени. Оттогава тя отново е отслабнала до 158 йени за долар.
Трейдърите предупреждават, че продължават опасенията, че Японската централна банка не действа достатъчно бързо, за да ограничи нарастващата инфлация.
Макар че на последното си заседание през юли Японската централна банка остави лихвените проценти без промяна, управителят ѝ Казуо Уеда заяви:
Смятаме, че необходимостта да обръщаме внимание на рисковете от по-висока инфлация е по-голяма отпреди.“
Трейдърите оценяват на 50% вероятността Японската централна банка да повиши лихвените проценти на следващото си заседание през септември.
Движенията в Япония съвпаднаха с рязък скок на доходността по дългосрочните американски държавни облигации, тъй като пазарните участници започнаха да отчитат по-голям риск Федералният резерв да не повиши лихвените проценти спрямо сегашните им равнища.
Макар инфлацията в САЩ да се понижи през юни, тя остава значително над собствената цел на Федералния резерв от 2 на сто.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
