Правният натиск срещу съоснователя и изпълнителен директор на платформата Telegram, Павел Дуров, ескалира драстично в две държави едновременно.

41-годишният милиардер е изправен пред международна заповед за арест от страна на Москва и продължаващо сериозно разследване от френските съдебни власти. Процесите срещу него повдигат фундаментални глобални въпроси за отговорността на технологичните мениджъри спрямо съдържанието, което потребителите публикуват в техните приложения.

Новият съдебен фронт в Русия: Обвинения в съучастие в тероризъм

На 29 юли 2026 г. Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация официално повдигна обвинения срещу Павел Дуров за "съучастие и улесняване на терористична дейност" и го обяви за международно издирване.

Руските власти твърдят, че администрацията на Telegram системно е отказвала да премахне канали, чатове и автоматизирани ботове, използвани от украинските тайни служби и екстремистки организации за координиране на саботажи, киберизмами и терористични актове на руска територия. Според изявление на ФСБ, цитирано от световните агенции, през последната година са задържани 46 младежи на възраст между 12 и 22 години, които са били вербувани в Русия чрез популярния бот за запознанства "Дайвинчик", пише The Record from Recorded Future News..

Подробности за руското производство:

Потенциално наказание: Ако бъде признат за виновен по тези обвинения, руското законодателство предвижда наказание до доживотен затвор.
Реакцията на Дуров: Самият Дуров, чието местоположение остава неясно, реагира чрез официалния профил на Telegram в платформата X, публикувайки своя емблематична архивна снимка с неприличен жест. Преди това той беше заявил, че Кремъл фабрикува обвинения, за да ограничи достъпа на руските граждани до свободно слово и криптирана кореспонденция .

Френското разследване: Липса на модерация и организирана престъпност

Паралелно с руския натиск, Павел Дуров остава обект на мащабно наказателно производство във Франция, което започна с неговия показен арест на летище "Льо Бурже" край Париж през август 2024 г.

Френската прокуратура води разследване по общо 12 предварителни обвинения. Те не визират лични престъпни действия на Дуров, а се основават на правната доктрина, че като оператор на платформата той носи наказателна отговорност за нейното използване от престъпни структури. Френското производство е фокусирано върху:

Разпространение на незаконни материали: Обвинения за улесняване на разпространението на материали със сексуална експлоатация на непълнолетни.
Организирана престъпност: Използване на мрежата на Telegram за трафик на наркотици, измами и пране на пари.
Липса на сътрудничество: Отказ за предоставяне на информация и ключове за декриптиране на правоприлагащите органи при законни искания.

В началото на 2025 г. френските съдилища смекчиха мерките му за неотклонение и му позволиха да напусне страната срещу гаранция от 5 милиона евро, но самото разследване остава активно и френските следователи са провеждали допълнителни разпити с него, включително през настоящия месец.

Глобалният съдебен натиск: Нови дела и в Австралия

Проблемите на Telegram с модерацията на съдържанието се разрастват в световен мащаб. На 30 юли 2026 г. австралийският онлайн регулатор стартира официално дело срещу платформата във Федералния съд на Австралия. Обвиненията там са свързани с това, че Telegram е оставил видеоклипове с терористично съдържание и масови стрелби онлайн в продължение на седмици след докладването им, за което компанията е заплашена от глоба в размер на над 54 милиона австралийски долара.

Случаят с Павел Дуров, който притежава френско и емиратско гражданство, се превръща в прецедент за бъдещето на дигиталната поверителност и поставя юридическа граница между правото на шифрована комуникация и задължението на технологичните гиганти да спират международния тероризъм и киберпрестъпността.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg