Служебното правителство представи национална стратегия в енергийния сектор за следващите 30 години. Това стана на откриването на форума „Българската енергетика – Стратегия 2023 – 2053“ във вторник. Той е организиран от Министерството на енергетиката.
На събитието присъстваха президентът Румен Радев, служебният премиер Гълъб Донев и служебният енергиен министър Росен Христов. Целта е представители на институции, на законодателната власт, синдикати, бизнесът, учени и експерти да обсъдят на кръгла маса анализи, приоритети и предложения на кабинета в сферата на енергетиката.
По думите на служебния премиер Гълъб Донев основен приоритет при изготвянето на стратегията е гарантирането на енергийната и националната сигурност и запазването на водещата роля на България като нетен износител на електроенергия и балансьор за региона в условията на енергийна криза, усложнена геополитическа обстановка и стремеж на ЕС към декарбонизация на икономиката.
Според него стратегията е необходима и на фона на решението, с което Народното събрание задължи Министерския съвет (МС) да предоговори Плана за възстановяване (ПВУ) в частта енергетика.
„По същество предоговаряне на ПВУ е немислимо без стратегическата визия за развитието на електроенергийния сектор за следващите поне 30 години“, каза още Донев.
„Изключително важно е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на ПВУ“, каза Христов.
Решението на парламента от 12 януари изисква в срок до 31 март 2023 г. МС да отправи обосновано искане до ЕК за изменение на ПВУ в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поети ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира поетия ангажимент за декарбонизация, без да се преустановява работата на централите за въглища поне до 2038 година.
Преди да одобри българския План през 2022 г., Европейската комисия имаше две основни забележки – едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
В неделя енергийният министър каза, че Намеренията на служебното правителство са стратегията да бъде внесена в Народното събрание.
