Смесени чувства съпътстват премиерата на балета „Спящата красавица“ през 1890

Балетната трупа на Старозагорската опера е сред четирите номинации на Операта за най-престижните награди в гилдията – на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристална лира“. Поводът и причината за това – постановката на балета „Спящата красавица” от Чайковски, чиято премиера бе на 16 април 2021 година.

Премиерата на балета в изначалния му вариант е на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург на 15 януари (3 по стар стил) 1890 г. Хореографията е на Мариус Петипа, диригент е Рикардо Дриго. Декори – Михаил Бочаров, костюми – Иван Всеволожки.

„Спящата красавица“ на старозагорската Балетна трупа очаква своята „Кристална лира“

В ролите са Карлота Брианца (прима на Болшой театър, специално привлечена за ролята на Аврора), Павел Гердт (Дезире), Мария Петипа (Фея Люляк), Енрико Чекети (Фея Карабос), Феликс Кшешински (Флорестан), Джузепина Чекети (кралицата).

Спектакълът е феерия с богати костюми, декори, технически средства, за които не се жалят средства.

Първоначално балетът е приет със смесени чувства. Карлота Брианца е хвалена за брилянтната си техника и изпълнение, но бароковата сценографията на Всеволожки е критикувана като „натруфена“, а музиката като „прекалено сериозна“.

За балета „Спящата красавица“, музиката на Чайковски, хореографията на Петипа

Въпреки това „Спящата красавица“ жъне голям успех, сравним с този на операта Евгений Онегин.

За първите две години е игран 50 пъти.

Петипа си възвръща любовта на публиката и затвърждава позицията си като първи балетмайстор.

На сцената на Болшой театър в Москва балетът се поставя за първи път на 29 (17 по стар стил) януари 1899 г. от балетмайстора Александър Горски. В главните роли са Любов Рослалева (Аврора) и Иван Клюстин (Дезире).

Извън Русия за първи път балетът е представен през 1896 г. в Милано, на сцената на Ла Скала в постановка на балетмайстора Джорджо Сарако. Аврора е изпълнена отново от Карлота Брианца.

В Лондон балетът се поставя от трупата на Сергей Дягилев Руски балет (Ballets russes). Представен е в театър „Алхамбра“ на 9 ноември 1921 г. под название Спящата принцеса.

Използвана е хореографията на Петипа (запазена чрез метода на нотиране на Степанов) като в трето действие Бронислава Нижинска добавя арабския и китайския танц от „Лешникотрошачката“.

Стравински оркестрира музиката за вариацията на Аврора във второ действие. Декорите и костюмите са на Леон Бакст. В ролите: Олга Спесивцева (Аврора), Пиер Владимиров (Дезире), Лидия Лопокова/Бронислава Нижинска (Фея Люляк), Станислав Идзиковски (Синята брада), Карлота Брианца (Карабос).

Смесени чувства съпътстват премиерата на балета „Спящата красавица“ през 1890

Първата британска постановка е на балетната трупа на театъра „Садлърс Уелс“ на 2 февруари 1939 г. под ръководството на Нинет дьо Валоа. В ролята на Аврора и Дезире са Марго Фонтейн и Робърт Хелпман. Сценографията е на Николай Сергеев (бивш сценограф на Болшой и отговорен за постановката на Дягилев в Лондон през 1921 г.) Със същата продукция Ковънт Гардън отваря врати след края на Втората световна война (20 февруари 1946 г.).

В САЩ балетът за първи път е представен в цялост от Филаделфския балет в Пенсилвания на 11 февруари 1937 г. Балетмайстор е Катрин Литълфийлд.

В България първото представление на „Спящата красавица“ е на сцената на Софийската опера на 25 февруари 1938 година. Хореограф е Макс Фроман, диригент – Асен Найденов, сценограф – Евгений Ващенко. В ролята на принцеса Аврора е Елена Воронова, Фея Карабос – Макс Фроман, принц Дезире – Иван Сърмов.