Георги Джагаров беше истински патриот. Обожаваше родината си – земя като една човешка длан… Знаеше как да живее и как да твори. Бохемът, на чиято маса в ресторанта на писателите са сядали мнозина – някои, защото са истински приятели, други – защото са мечтали да стигнат върхове, каквито не им е писано да изкачат. Човекът, който пръв хвърли партийния си билет и се обяви за независим депутат веднага след 10 ноември. Той напусна редиците на комунистите, но те не го оставиха на мира до сетния му дъх – плюха го, заклемяваха го, защото нямаха доблестта да бъдат честни като него със собствената си съвест.
Стечения на обстоятелства правят Джагаров много близък с Тодор Живков, който наистина е впечатлен от стиховете му и го подкрепя както в творчеството, така и в живота, където е заобиколен от некадърници, завистници и кариеристи. Облечен в костюма на висшата власт, след промените Георги Джагаров бързо губи почва под краката си – не само в чисто материален аспект, но и заради предателствата и несъстоятелните обвинения в извършването на всички грехове на света – съдници са онези, на които в миналото той е помагал и които са се тупали в гърдите, че пият на масата му. Новата власт е в ръцете на същата онази върхушка, която преди му се е подмазвала и е очаквала неговата подкрепа.
[ad id=“225664″]
Георги Джагаров е роден на 14 юли 1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после – с отличие сливенската гимназия „Добри Чинтулов“. Член на РМС от ученик. Съден и затворен като антифашист, излиза от затвора след 9 септември 1944 г. От 1941 г. пише в сп. „Българска реч“. Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет. Народен представител е в периода 1966-1990 г.
Автор е на няколко стихосбирки и пиеси. Включително на пиесата „Прокурорът“. Тя се играе с огромен успех, въпреки че се определя като първия художествен удар срещу механизмите на сталинистката система у нас. Това е първата българска пиеса, поставена в Англия. През 1967 година излиза и едноименния филм. Режисьор е Любомир Шарланджиев, а в ролите са Георги Георгиев-Гец, Йордан Матев, Васил Попилиев, Олга Кирчева, Стефан Пейчев. Лентата е забранена и трябва да минат 20 години преди да бъде реабилитирана, за да получи Специалната награда на съюза на филмовите дейци и тази на Френската академия. Пиесата му „Тази малка земя“ също завладява всички сцени. И тя е пренесена на големия екран, като във филма участва Армен Джигарханян.
На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Тя се връчва ежегодно на 14 юли, когато е рождения му ден. Така, макар и късно, личността на Джагаров също е реабилитирана, след като на 30 ноември през 1995-а напуска живота, стопен от рака, от предателствата и от ударите от свои и чужди.
[ad id=“225664″]
БЪЛГАРИЯ
от Георги Джагаров
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя, като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.
Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
Снимка: photoarhiv-todorslavchev.com/Георги и Цветана Джагарови
Димитър Янков
[ad id=“218548″]
Източник: artday
