Акад. Васил Николов идва на 24 март в Стара Загора. Поводът е неговата 70 годишнина, чието отбелязване организира Регионалният исторически музей.
Световноизвестният праисторик ще представи в града на липите най-интересното от последните проучвания на знаковия археологически обект Провадия-Солницата и най-новите си научни разработки.Първото събитие, предвидено за 24 март, четвъртък, е среща-разговор на акад.Васил Николов с ученици от старозагорските училища. На срещата, която ще се проведе в зала 33 на РИМ-Стара Загора, ще бъдат дискутирани интересни за младите хора теми – „Защо трябва да завършим висше образование?“, „Кариерата на учения“,“Каква е професията на археолога?“, „С какво се занимава науката праистория?“.В 13.30 часа ще се състои пресконференция за медиите, в която ще се включат и представители на ученическите клубове по журналистика от старозагорски училища, участници в проекта „Младите в атака“. На пресконференцията ще бъдат представени изданията на акад. Николов: „Антропоморфни керамични съдове от къснонеолитния обреден комплекс Капитан Андреево“, „Специализирано производство на сол в Провадия-Солницата през VI-V хил. пр. Хр. и обществено-икономическото му въздействие“ и „Слатина – раннонеолитното село в Софийското поле в края на VII – първата половина на VI хил. пр. Хр.“.
Старозагорци и музейни специалисти ще имат възможност да се срещнат с акад. Васил Николов в 17.30 ч., отново в зала 33 на РИМ-Стара Загора. Пред аудиторията ученият ще направи презентация на последните проучвания от Провадия-Солницата и на най-новите му научни разработки.
Академик Васил Николов е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминал е целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН – от 1984 до днес. Доктор на
науките е от 1998 г., професор става през 1999 г. От 2003 до 2007 г. е директор на НАИМ. От 2014 г. е член-кореспондент на БАН, а от 27 октомври 2021 г. и академик. От 2017 до 2021 г. е заместник-председател на БАН. . Ръководител е на проекта, с който се
реализира изданието „За официалния език на Република Северна Македония“. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни
праисторически крепости в Европа и т.н. Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, включително и в днешните български земи (той потвърждава това и за Стара Загора с уникалния обект „Неолитни
жилища“, също свързан с първата европейска цивилизация). През последните десетилетия е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория. Автор или съавтор е на около 350 научни публикации в български и чужди издания, сред които и дузина монографии. Ръководил е множество проучвания на праисторически обекти. Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz) на лента. Обявен е за почетен гражданин на Провадия и София. Носител на почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ на огърлие.
