Старозагорският поет Йордан Пеев стана носител на националната награда за поезия „Усин Керим“. Това е още едно признание за изключителните стихове на нашия съгражданин.
На тържествен творчески спектакъл в родопския град Чепеларе авторитетно жури, председателствано от поетесата Маргарита Петкова и членове – Елена Алекова и Надежда Захариева, обяви наградите от четвъртото издание на националния конкурс за поезия на името на Усин Керим.
Поетът от Стара Загора получи както наградата на журито, така и наградата на публиката за стихосбирката си „Когато смъртта ми прогледне”.
За националния приз се конкурираха 10 стихосбирки.
Идеята за поетичното съревнование възниква през 2008 г., когато се чества 80-годишнината от рождението на Усим Керим, който е сред най-ярките дарования на българската поезия от 60-те години на ХХ век. Конкурсът се провежда през две години, като първото му издание беше през 2010 г.
Освен статуетката, изработена от скулптора Ангел Бебелеков, носителят на отличието „Усин Керим“ получи общо 2000 лв. награден фонд за първото място и наградата на публиката.
Специално за ЗАРАТА Йордан Пеев сподели за емоцията от участието си в конкурса, както и за присъдената му награда:
„Благодаря на зеленото сърце на България – Чепеларе , на хората в него , които превърнаха с присъствието вечерта на 14 октомври в читалище „Родопска искра” в истински празник на словото и духовността! За мен е повече чест да съм носител на изключителната награда на името на един от най-любимите ми поети, чиито стихове са изпълнени едновременно с нежна лиричност и мъжки порив. Бях момче, когато за първи път ги прочетох и в сърцето ми останаха неговите песни за Ата, за любовта…
Времето е онова, което отсява, аз съм само един обикновен метач в огромния двор на литературата, който помита след себе си, опитвайки се да не забравя, че думите са най-честните съдници.
Аз имам зад гърба си три стихосбирки и два романа, и на въпроса дали бих искал да ме запомнят като стил със сборника ми със стихове „Когато смъртта ми прогледне” бих отговорил, че всяка една от моите книги е част от мен, носи в себе си онази лиричност и честност, на които се опитвам и надявам, че оставам верен. „Когато смъртта ми прогледне” има особено място в живота ми. Тя ми донесе много радост. Именно с нея, след книгата ми „Сълзите на гнева”, в която сме заедно с Пламен Дойнов, ме приеха за член на Съюза на Българските писатели, така че това е наистина книгата, която има специално място в сърцето и съдбата ми на автор и на човек.
Поздрави и благодаря още веднъж за признанието!Ето и стихотворението ми, посветено на Усин Керим от новата ми стихосбирка „Стъклена кожа”:
ЦИГАНИН
На Усин Керим
Някакъв лют циганин нощем броди из мене.
Скита и вика така, сякаш кон е избягал
или любима… С пияни очи зачервени
взира се в мрака по-черен от клетва и дявол.
Свита в подкова Луната щастлива и бледа
право към нея го води… Такъв си го иска,
че вечно той й се пада на карти щом гледа
и сред утайка в кафето й обич го стиска.
Конят ще върне. От друг ще открадне момиче,
ала подобен на него едва ли ще срещне,
че като циганин лъже, когато обича.
Устните му като въглени в жар са горещи.
Бляскат с бакърен копнеж облаците ръждиво
около нея… И мамят го медни и тънки.
И той се лъже… Към нея задъхан отива,
че си е циганин, нищо че бял е отвънка…
Й.Пеев /Стъклена кожа /
