Навремето българите са вярвали, че всеки дом има свой покровител, който пази дома, челядта, животните, стоката и т.н. Най-често това е бил някой изключително храбър мъж, който е пазел рода. Нашите деди вярвали, че след смъртта му той спохожда къщата, за да я закриля. Години по-късно хората започнали да гледат на този стопанин като на небесно същество и да го почитат като такова. В негова чест и за благодарност, те устройвали тържества. По-късно празниците за стопанина-покровител се обърнали към християнските светци. Светецът-покровител си върви със семействата, дори те да се заселят на друго място. Вярва се, че ако не се спазва деня му, то върху фамилията ще се изсипят болести, смърт или лаещи кучета.
А от снощи вече и Фермата има свой покровител. Как го избраха ли?
Цоньо, като най-възрастен сред фермерите, нарече три имена на светци, капвайки восък върху крачетата на трикрако столче и захвана по една свещ на тях. Всяко краче си имаше своя светия. Най-младата участничка във формата тази година – Лора, избра едната свещ, която беше запалена за Св. Георги. Така ритуалът по избора на закрилник на Фермата беше завършен.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…