СТЕФАНКА МИРЧЕВА: ГЬОЛ НА ПЛАЧА

Поетесата Стефанка МИРЧЕВА ни изпрати свое стихотворение-позиция, събрало разочарованието й. Вие споделяте ли го?

Гьол на плача

В града ни многолетен,

верен страж на словото изящно,

на пера блестящи,

развихриха се акъллии страшни

с фантазии нечувани, с кураж,

без маене в централното му ложе

пластични елементи да положат –

подводни, ужким, плочи с писмена

на даровити местни имена.

Велико! Ала няма и година,

поетите ни в жабуняк се давят!

Ръждясаха словата им от тинята –

безсрамно, безпризорно изоставени.

И плаче паметта им с остри ръбове,

стърчащи над мътилката озъбени…

О, Боже! Резултатът се прецака!

Не бе той явно за главица всяка…

Но що пък толкоз?

Днес е демокрация!

На щури простотии нашта нация

навикнала е, дявол да го вземе!

И чудно – тя превърна се в атракция!

Около нея мургавелци крачат,

надхрачвайки се в плиткия й гьол –

боклучище за мръсотии бол

и верни на стандартните привички,

кирливковците лете се подпличкват –

нали все пак е баня без пари?

А мъртвите лирици на града ни? –

тях нека Бог да ги прости…