Стефан Саранеделчев: казанлъшките учители – АНДРЕЙ КОРУМЛИЕВ

ЧАСТ ОТ УЧИТЕЛИТЕ ПРЕПОДАВАЛИ В ТЕХНИКУМА
ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – КАЗАНЛЪК през периода 1962 г. – 1970 г.

АНДРЕЙ КОРУМИЛЕВ

Той е учителят, който най-продължително вре­ме е бил заместник- директор на Техникума по ме­ханотехника и електротехника – Казанлък. Като та­къв завежда работилниците, респ. учеб­ната практи­ка на училището от септември 1962 г. до септември 1979 г. Тих, дори може да се каже мълчалив човек, но с много сериозно, отговорно отношение към работата си. За него инж. Христо Гъдев не може да намери достатъчно изразни средства, с които да сподели голямото си удов­летворение от дългогодишната им съвместна ра­бота:

„С Андрей се познавахме още от казармата в София. Аз бях в дивизионната работилница, а той на същото място в разузнавателната рота. Като постъпих в Механотехни­кума, той беше вече зам.-директор по учебната практика от две години и както се казва се хванахме ръка за ръка. Той бе един от най-добрите ми помощници. Отлично ръководеше цялостния учебно-производствен про­цес на работилниците. Аз дори много пъти съм казвал на останалите учи­тели: „На Андрей няма да му казвате „заместник-директор“, а „директор на работилниците.““

Действително Андрей Иванов Корумилев си беше като директор на едно не малко производствено предприятие, но с отговорната задача да съчетава обучението всяка година на по 600–700 ученика с изпълнението на значителна по обем промишлена продукция.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТОЙКО ПОПДРАГАНОВ СТОЙКОВ

Роден е на 07 юли 1933 г. в с. Шейново, Казанлъшко. Начално и про­гимназиално образование завършва в родното си село, а после след кон­курс е приет в казанлъшкия механотехникум. Завършва го през 1952 г. и се явява на изпит във Висшето военно-въздушно училище. Издържа из­питите с отличен, но за съжаление при медицинския преглед откриват леки проблеми в зрението му и това е причината да се прости с дългого­дишната си мечта да стане летец. След тригодишна редовна военна служба, през 1955 г. постъпва на работа в Завод 10. Година след това за­почва дружбата му със Стефка Борисова Новакова. Стефка отива да учи агрономство в София, а с нея за столицата заминава и Андрей, който е приет за студент в Института за учители- специалисти. През 1960 година двамата се женят. Корумилев започва работа като учител по ковачество първо във Вечерния техникум, но малко след това е преназначен в днев­ния. Работата му впечатлява тогавашния директор на учебното заведение Иван Цанев и той през 1962 г. го назначава за заместник-директор по учебната практика. Понеже през 1979 г. се въвежда изискване заместник-директорите отговарящи за учебната практика в механотехникумите да са инженери, от септември на същата година Андрей Корумилев, въп­реки образцовата си работа на ръководител остава само учител, включи­телно неизменно е курсов. Като такъв оставя прекрасни впечатления в своите ученици, които до края на живота му го канят всяка година през май-юни на другарски срещи. Пенсионира се през 1995 г. – две години след навършване на пенсионната по него време възраст. След пенсиони­рането си се установяват със своята съпруга да живеят в с. Шейново, къ­дето поддържат образцово лично зеленчуково стопанство. Трудно пре­живява смъртта на Стефка и две години след нея – на 14 юли 2019 г. и той почива.

Стефка и Андрей Корумилеви имат две деца: Валентина – ветерина­рен лекар и Иван – електроинженер.