Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Иван ИВАНОВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ

Роден е на 10.10.1921 г. в с. Горно Черкови­ще, където завършва прогимназиално образова­ние. След това последователно завършва Техни­ческото училище – Казанлък и Железопътното училище – София. През 1943 г. – 1944 г. е мобилизиран за строителството на ж.п. тунели по линията Перник – Волуяк. След демобилизацията до 1947г. работи като шлосер-матричар в „Арсе­нал“ – Казанлък. От 1947 г. до 1949 г. е студент в Учителския институт за учители-специалисти – София, а слез завършването му е назначен за учител в ТМТЕ – Казанлък. В началото е учител в практиката по шлосерство, а от края на 50-те години започва да преподава и по теоретични предмети: „Машинно чертане“, „Допуски и сглобки“, „Техника на безо­пасност и охрана на труда“, „Основи на хидравликата“.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Димо СТОЕВ

Иван Петров бе голям добряк и някой път се впускаше в отклонения от преподаваната материя. Негови ученици си спомнят, че при един та­къв случай започнал да обяснява какво представлява поточна линия, по онова време все още новост за българската промишленост. Взел за при­мер производството на манерки и след като надълго и нашироко пояснил производствения процес, казал: „И накрая хоп манерка, хоп манерка, хоп манерка.“ Така му излязъл прякорът „Манерката“, но учениците не го произнасяха подигравателно, защото изпитваха особена симпатия към този учител. Пенсионира се през 1981 г.

От брака си с Танка Христова има двама сина: Петър (р. 1947 г.) и Христо (1952 г.), завършили ТМТЕ, а Христо и ВВУ в гр. Шумен.

Иван Петров Иванов почина на 23 май 2005 г.