Със съпругата ми Маргарита решихме да подарим за имения ден на наш близък произведение на известния старозагорски художник Слави Тенев, който години преди това бе преподавател в Казанлъшката художествена гимназия на по-малката ни дъщеря Антония.
Стефан Саранеделчев: Селска кошница
Отидохме в ателието му, което е на малка, тиха уличка в центъра на града. Заварихме го в необичайно за ведрия му характер настроение, което явно бе провокирано от влязла преди нас клиентка. Не бе трудно да се разбере по облеклото, маниерите, думите и нотките в гласа на позастарялата госпожа, че преди 1989 г. е била част от средната номенклатура, но в днешни дни вече е част от новата капиталистическа класа. Тя сочеше ту една, ту друга картина, но след като художникът услужливо я подаваше с надежда, че най-сетне сделката ще стане, следваше нейното бурно неодобрение. Това продължи твърде дълго. В един момент, явно изнервеният до краен предел творец реши макар и деликатно да отбележи:
– Струва ми се, че вие не сте наясно какво търсите.
– Знам какво търся господине, много добре знам! Търся картина като за полковник!- бе категоричният отговор.
– Е, госпожо, трябваше още в началото да кажете това, за да не губим време. Аз нямам картини, като за полковник.
