ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” брой 3, 1990 г.
„СТРОГО ПОВЕРИТЕЛЕН ХАРАКТЕР”
ИЛИ ОПИТ ЗА ОБЯСНЕНИЕ В… ЛЮБОВ
„Уважаеми др. Атанасов,
І. ЗАЩО ВИ ПИША В ТЕЖЪК, НЕПОДХОДЯЩ МОМЕНТ?
1.Дълбоко Ви уважавам като баща – приживе на моя, защото ме изградихте като зид: тухла по тухла, като специалист и ръководител. Защото сте постигнали най-висшата ценност в труда: да градите хора! Следствие е, че сте дали и давате милиарди на страната, причината е смело градене и наказване, безкомпромисна борба с всички нива и разпоредби…
Не е страшно, че ако Вие рухнете ще рухна и аз. Не е страшна дори и 2 млрд. годишна загуба за България, страшното е: подкопават досегашния Ви метод и авторитет, нужен като пример сега в България, а още повече и след евентуални промени.
3.Пиша, а не говоря, защото сам видяхте, че имаме обратно биополе. В близост 05-1 м ми влияете (самият аз чувствам, че се мъчите да не ми влияете, маскирайки се със спокойствие и вежливост към мен)…
Само хора, пълни със знания, умения и реално самочувствие градят и увличат хора, защото има какво да дадат от себе си. Други със самочувствие, но без база, не само завиждат, но и активно пречат. Аз ви уважавам за това, че сте от първите, старая се да Ви подражавам, създавайки хора в области и технологии, за които до скоро считах, че съвместно и навреме ще пробием и в двата пазара.
Аз съм този, който разчита само на силата Ви и мечтае за погледа Ви в бъдещето да се задържа по-дълго – нищо повече!
5.ХІ.1988 г.
П. Живко Желев
Б.Р. „О, времена, о, нрави!” – биха казали древните. Съвременниците мълчим и не знаем кога г-н Желев е бил искрен – през ноември 1988 г., когато е написал 11-страничното писмо, с грифа, който поставихме за заглавие, до Атанас Атанасов, генерален директор на фирма „ДЗУ”, или сега, когато четем редица авторитетни вестници с негови коренно различни оценки за същата личност. Вероятно отговор ще даде времето, което промени не само този господин. (Правописът е според оригинала.).
