„Струва ми се, че се променям всеки ден“. Леонардо ди Каприо на 50
Малко актьори в света се радват на кариера, разнообразна колкото неговата. Той редовно се появява на големия екран в продукции на световноизвестни режисьори като Мартин Скорсезе и Кристофър Нолан, а персонажите му често са конфликтни хора, които трябва да се справят с миналото си.
Зад гърба си има редица филмови награди – „Оскар“, БАФТА, три „Златни глобуса“. А освен с кино, се занимава и с активизъм в подкрепа на екологични каузи.
Той е легендарният Леонардо ди Каприо и на 11 ноември навършва 50 години.
Леонардо ди Каприо е роден през 1974 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Майка му е Ирмелин ди Каприо, а баща му е бившият художник на комикси Джордж ди Каприо. Семейството му има германски, италиански, украински и руски корени.
Като малък Ди Каприо мечтае да стане или актьор, или морски биолог. Родителите му отрано забелязват таланта му в изкуството и го записват при агент, който бързо му намира малки роли в телевизионни реклами и програми с образователно съдържание.
„Когато бях на 12-13, един агент ми каза: „Добре, нека да ти дадем шанс“. И оттогава чувството е като да спечелиш от лотарията“, разказва Ди Каприо в интервю пред The Observer в началото на 2024 г. Още на тази възраст той разбира, че иска да се занимава с кино до края на живота си.
Въпреки че е роден и израснал в Холивуд, младият актьор не пробива веднага. Кариерата му започва с поддържащи роли в ситкоми и в нискобюджетни филми на ужасите.
Скоро това се променя. На 19-годишна възраст Ди Каприо прави пробива си в киното с ролите в „Животът на момчето“ с Робърт де Ниро и „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ с Джони Деп. И двата филма излизат през 1993 г.
През 1995 г. Ди Каприо се превъплъщава в наркозависимия Джим Карол във филма „Баскетболни дневници“, а през 1996 г. изиграва Ромео в екранизацията на Шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“ на Баз Лурман. Тази роля го превръща в истинска филмова звезда.
1997 г. обаче е годината, в която Ди Каприо категорично се нарежда сред най-търсените актьори в целия свят. Това се случва с ролята му на Джак Доусън в „Титаник“ на режисьора Джеймс Камерън. В „Титаник“ Ди Каприо си партнира с актрисата Кейт Уинслет, а филмът към онзи момент се превръща в най-касовия за всички времена.
„Най-хубавото нещо в актьорството е, че мога да се вживея в друг персонаж и дори ми плащат за това“, казва Ди Каприо, цитиран от IMDB.
„Колкото до мен самия, не съм сигурен кой съм аз. Струва ми се, че се променям всеки ден“, добавя актьорът.
След „Титаник“ в продължение на няколко години Ди Каприо няма толкова значими роли. Едва през 2002 г. той се завръща с главни роли в биографичния „Хвани ме, ако можеш“ на Стивън Спилбърг и историческата драма „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе – първата от много колаборации между актьора и режисьора.
Следват още знакови заглавия като криминалния филм „От другата страна“ (2006) и психологическия трилър „Злокобен остров“ (2010) на Скорсезе, както и „Генезис“ (2010) на Кристофър Нолан.
През 2012 г. Ди Каприо е злодеят Калвин Канди в „Джанго без окови“ на Куентин Тарантино. На следващата година се превъплъщава в трагичния литературен герой Джей Гетсби във „Великият Гетсби“ на Баз Лурман по едноименната класика на Франсис Скот Фицджералд.
Също през 2013 г. Ди Каприо изиграва борсовия брокер и измамник Джордън Белфорд в черната комедия „Вълкът от Уолстрийт“ – отново на Скорсезе.
През 2015 г. Ди Каприо влиза в главната роля в „Завръщането“ на Алехандро Иняриту, която му печели дългоочакван „Оскар“ за най-добра главна мъжка роля.
През последните години участва във филми като „Имало едно време в Холивуд“ на Тарантино (2019), сатиричната комедия „Не поглеждай нагоре“ (2021) на Адам Маккей и криминалната драма „Убийците на цветната луна“ (2023) на Скорсезе.
„С времето научаваш, че най-важното не е хората да познават лицето ти. По-важно е филмът ти да бъде запомнен“, казва Ди Каприо, цитиран от IMDB.
Актьорът рядко дава интервюта и не обича да говори за личния си живот. Въпреки това той попада в центъра на медийния интерес, най-вече заради връзките си с жени, много по-млади от него.
През 2024 г. Ди Каприо разказва пред The Observer, че актьорската работа върви „ръка за ръка с пълната загуба на личния ти живот“.
„Но много хора трябва да се справят с много по-тежки неща. Твърде съм щастлив, че правя това, което правя, за да се оплаквам. Това е просто едно от нещата, които трябва да приемеш като част от професията“, казва Ди Каприо.
Следващият филм, в който той ще изиграе главната роля, е The Battle of the Baktan Cross на режисьора Пол Томас Андерсън.
Освен актьор, Ди Каприо е и запален природозащитник. Участва в документални филми за климатичните промени и дарява милиони долари на каузи за опазване на дивата природа и справяне с последиците от земетресения и пожари. Понякога е обвиняван в лицемерие заради въглеродния отпечатък, който луксозният му начин на живот има върху околната среда.
От 2014 г. Ди Каприо е пратеник на мира на ООН.
Recent Posts
