Д-р Гинчо Тонев е роден през 1959 г. в Кърджали. През 1986 г. завършва Медицина във ВМИ – Пловдив, след което специализира вътрешни болести и Кардиология. Първоначално работи в Окръжна болница Кърджали, след това във ІІ Градска болница Пловдив. От 1996 г. работи в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, а от 2011 г. е началник-отделение по Инвазивна кардиология в същата болница.
– Д-р Тонев, какви възможности за пациента дава инвазивната кардиология и какви пациенти се лекуват при вас?
– Инвазивната кардиология е с начало 1976 г. Тогава австрийският лекар Андреас Грюнциг извършва първата aнгиопластика – въвеждане на специален катетър, който завършва с балон на върха си, и се раздува с определено налягане на мястото на стеснението на коронарните артерии.
Така се дава началото на една нова ера в лечението на исхемичната болест на сърцето, от която умират много хора в различна възраст. До голяма степен това заменя традиционното хирургично лечение на отворено сърце – байпас, тъй като не всички пациенти са подходящи за тази хирургия.
Ангиопластиката се оказва удачно лечение за голяма група болни. Впоследствие и в България се развива интервенционалната кардиология. В нашата болница, Клиниката по кардиология с Отделение по инвазивна кардиология, е от 20 години.
Самото лечение представлява премахване на атеросклеротичните плаки на коронарните артерии, с което подобряваме кръвоснабдяването на сърдечния мускул.
Това става лесно с развитието на технологиите и с практиката, която придобиват лекарите, занимаващи се с този проблем. Няма обща упойка, няма дълго пролежаване, няма дълга рехабилитация. Болните с миокарден инфаркт пролежават три дни. Преди въвеждането на тези методи на лечение болните лежаха в интензивните кардиологични сектори 15-20 дни.
След което често умираха от усложнения. Тогава ние само ги наблюдавахме и страдахме заедно с тях. Донякъде помагахме с медикаменти. Работехме с фибринолиза – медикамент, разграждащ тромба, който е застанал в артерията и не позволява кръвоснабдяване на сърцето.
Сега това се премахва по механичен път, извършва се балонна дилатация и най-често се поставя стент. Това е следващото постижение на инвазивната кардиология.
Всъщност балонната дилатация на Андреас Грюнциг, изобретяването на стента и последващите – медикамент-излъчващият стент и резорбируемият стент, са четирите основни постижения на инвазивната кардиология.
Всичко това е насочено към пациентите. Те бързо преодоляват основния синдром на гръдна болка, задух, тежест в гърдите, влошаване на хемодинамиката и т.н. благодарение на отворения съд. Оттам нататък ние прилагаме всички постижения на останалата част от кардиологията, медикаментозните средства, начина на живот.
– Кои са най-съвременните методи за лечение?
– Най-съвременният метод е използването на биорезорбируем стент. Това е една специална, резорбируема платформа, която след година-две изчезва, разгражда се в организма. Освен това този стент притежава и медикамент, с който също продължава лечението на атеросклеротичната плака.
Той, естествено, не се прилага в 100 процента от случаите, но с времето постепенно достига до възможности да се използва в почти всички сфери. Ние, спокойно мога да кажа, сме отделението в България, което най-много използва този стент.
Благодарение на тази технология и на нашата работа, вече сме променили профила на заболеваемостта на исхемичната болест на сърцето. Навремето, болните с миокарден инфаркт получаваха множество усложнения още в болничния период.
Заболяването продължаваше да се развива бързо и болните често получаваха втори инфаркт или сърдечна недостатъчност.
Това заболяване значително ограничаваше живота на хората. Много малко от тези болни достигаха до сърдечна катетризация и байпас хирургия.
Сега вече в нашата болница имаме модерна кардиохирургия. Ние подпомагаме нашите колеги, кардиохирурзи, в лечението на исхемичната болест на сърцето и клапните пороци. Голяма част от болните не са показани за оперативно лечение и затова провеждаме ангиопластика при тях.
Отскоро започнахме да извършваме и лечение на тежкостепенна стеноза на аортната клапа при възрастни хора, които имат много висок риск от традиционната хирургия на отворено сърце. Поставяме изкуствени клапи по интервенционален път.
Тези възрастни хора не са подложени на тежка операция и много по-успешно се възстановяват. Ние сме горди с това, че успяхме да създадем екип от кардиолози, кардиохирурзи и интервенционални кардиолози за осъществяването на тази дейност.
– Увеличават ли се инфарктите в студа и какви превантивни мерки може да вземе човек?
– Не се увеличават инфарктите, но хората получават стенокардия. При тези, които имат вече стеснения по коронарните артерии, студът провокира стенокардната болка. Самият инфаркт не е резултат само от един фактор. Това е многофакторно заболяване. Не е достатъчно само да е студено.
Примерно, ако човек бута кола или рине сняг, опасността се увеличава. За да не се достигне до миокарден инфаркт, най-важен е начинът на живот. На първо място – умерен спорт: бързо ходене, лек крос, колоездене, плуване, т.е. спортове, които не изискват екстремно натоварване.
Ние не сме големи почитатели на фитнес залите, тъй като смятаме, че това е свръх натоварване за човешкия организъм.
Сега, в този хубав сняг, чудесен вариант са ските. Другото важно нещо е храненето. Ако можем да говорим за някакъв тип диета, аз винаги казвам: средиземноморската. Това включва всичко, което можете да си представите като морски храни и растителни мазнини.
Нашата страна е богата на пчелни продукти, които е хубаво да консумираме. Освен това, препоръчвам и по една чаша червено вино. Пловдив е винарски район, имаме прекрасни вина. Виното е не само антиоксидант, то доставя удоволствие.
А всичко, което доставя удоволствие, лекува и сърцето. Разбира се, питието може да е ракия или уиски, според предпочитанията. До 100 грама е допустимо. Рибата, зеленчуците, всички т. нар. супер храни – фасул, леща, са много полезни.
Месото да не е тлъсто. По-малко стрес, повече да се усмихваме. Ако може, да няма напрежение както в живота, така и в работата. Животът ни е труден, но трябва да сме оптимисти, за да живеем добре.
– Какви са първите симптоми при инфаркт, еднакви ли са при всички хора и до кой час трябва да се реагира?
– Анатомичният субстрат на това заболяване изглежда много прост – една артерия, запушена с тромб. Обаче коя е тази артерия, в кой участък точно, в кой сегмент – това определя множеството различни изяви на заболяването. Едната крайност е инфаркт, прекаран „на крака”.
Другата – внезапна сърдечна смърт. За голямо съжаление, във втората група попадат младите хора. Това, което ние не можем да променим, както с нашето лечение, така и с начина на живот на хората, е тяхната наследственост. Затова всички, които имат в рода си мъже, починали рано, трябва да се контролират.
Да обръщат внимание на своя личен лекар и на кардиолога си да им правят предварителни велоергометрични тестове, да следят своите биохимични показатели – холестерол, триглицериди, кръвна захар. Най-типичната клинична картина е болка зад гръдната кост.
Болката е толкова силна, сякаш костта е счупена. Често болката отива нанякъде – към лява или дясна ръка, долна челюст, към гърба, освен това се придружава с такива симптоми като гадене, повръщане, изпотяване, прилошаване.
Може да отмине, но това става рядко. Най-често отминава, когато се отвори артерията, предизвикала инфаркта. Тогава отминава болката и изчезват електрокардиографските промени при болните. Ако тази болка не изчезне за 5-10 минути, трябва да се извика бърза помощ и да се направи кардиограма.
Лошото е, че има пациенти, които знаят симптомите, отиват в някой спешен център и чакат 2-3 часа да им се обърне внимание. Ние много се ядосваме за това нещо, защото всяка минута е загубена миокардна тъкан. Времето е миокард.
Колкото по-рано се отвори инфарктният съд, толкова по-добре ще бъде сърцето, няма да страда от сърдечна недостатъчност и болният ще се чувства по-добре. Голяма част от болните, които са дошли навреме, все едно не са прекарали инфаркт. Така че болният трябва да потърси помощ максимално бързо.
– Вярно ли е, че мъжете са по-предразположени към инфаркт от жените?
– Навремето беше почти казуистика жена да получи инфаркт в детеродна възраст. Но сега, за голямо съжаление, жените започнаха и в тази насока да достигат мъжете. Може би на първо място причина за това е контрацепцията.
На второ място е тютюнопушенето. Жените пушат повече от мъжете. И на трето, е тяхната болна амбиция да се доказват. Това ги приближава много до ранната възраст, в която се среща инфаркт. В отделението сме имали млади жени, по на 23-24 години, с инфаркт.
– Как минава един ваш ден в отделението?
– Месец януари е спокоен, няма напрежение. Ние, държавната болница, се оказахме в една по-особена позиция в днешното здравеопазване. Преди няколко години разработихме един европейски стандарт – програма stent for life („Стент за живот“). Тоест да организираме така спешните звена, че максимално бързо такива болни да достигат до отделения по интервенционална кардиология.
Преди около две години се възприе стратегията болните да се карат до най-близката болница, което е световен стандарт. Само че ние се оказахме най-близката болница за всички неосигурени и за всички в крайно тежко състояние.
Имали сме случаи, в които сме „най-близката болница” за неосигурени от Казанлък. Това отношение е обидно. Ние имаме три катетризационни лаборатории и високо квалифициран персонал. Ръководството на болницата ни подпомага максимално с апаратура и с материали. Няма нещо, което да сме поискали, и да не са го осигурили.
– Правил сте безкръвни операции с много световни светила. На какво ниво са българските специалисти?
– Тук сме канили лекари от Япония, Италия, Испания и Германия. Ние ходим навсякъде. И мога да кажа, че няма нещо по света, което ние да не можем да направим. За съжаление обаче Здравната каса не достатъчно реимбурсира всички материали и процедури.
– Много се говори сред хората, че се слагат без причина стентове и по този начин се точи Здравната каса.
– Донякъде са основателни тези опасения. И това носи голяма вреда както на болните, така и на нас, лекуващите лекари. Затова ние използваме функционални методи, за доказване значимостта на дадена стеноза. Това определя извършването на ангиопластика и поставянето на интракоронарен стент.
На този етап мога да кажа, че в държавната болница имаме свобода на избор на стратегия и избор на методи за лечение на нашите пациенти.
Източник: Марица.бг.
