Не можем нито да забравим, нито да простим агресията на НАТО, заяви министърът на отбраната на Сърбия. Мнозинството сърби са против членството в алианса.
[ad id=“225664″]
Министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин положи днес венци на паметника пред болницата „Драгиша Мишович“ в памет на загинала гвардейска бригада и пациенти в този обект по време на бомбардировките на НАТО срещу СРЮгославия, предаде Танюг, цитирана от БТА.
Днес се навършват 19 години от началото на военната операция на НАТО против СРЮгославия. Като главна причина за операцията, продължила 78 дни, ръководството на НАТО посочи предотвратяването на геноцида на албанското население в Косово.
[ad id=“263680″]
Агресията на НАТО срещу Сърбия е страшно престъпление, престъпление, за което никой не е наказан, престъпление срещу свободен, суверенен народ, който със своята история и своя живот не е заслужил толкова страшно престъпление. Не можем да забравим, не можем да простим, заяви Вулин след церемонията по отдаване на почит на загиналите.
Министърът каза, че не знае дали пилотът, който е бомбардирал болницата, е наказан за това и вероятно не е, както и неговият командир, който му наредил да бомбардира болницата, не е наказан за това.
[ad id=“236993″]
По думите на Вулин, Сърбия 19 години след бомбардировките на НАТО все още се възстановява от последиците, все още обновява разрушеното, все още се опитва да заличи раните, все още се опитва да забрави, но не може да забрави и не може да прости.
Голямото мнозинство от сръбските граждани (84 процента) не подкрепят членството на Сърбия в НАТО, две трети (66 процента) вярват, че бомбардировките на СРЮгославия е можело да бъдат избегнати, а по-голямата част виждат политиката на Слободан Милошевич като причина за бомбардировките. Това сочи анкета на Института по европейски въпроси.
[ad id=“236999″]
В проучването, включващо въпроси за причините за бомбардировките, сътрудничеството на Сърбия с алианса и приемането на извинение от военния съюз, участваха 1203 граждани в периода от 16 до 20 март тази година.
Извинение от НАТО не биха приели 2% от анкетираните, докато 1/3, предимно млади хора, биха го приели. Според 68% Сърбия не може да има полза от евентуално членство в НАТО.
Институтът по европейски въпроси отбелязва, че 19 години след бомбардировките все още не е утвърдена отговорността на политическите елити за политиката през деветдесетте години, а държавните институции не са утвърдили дори приблизителния брой на жертвите на бомбардировките.
Позовавайки се на данни на Фонда за хуманитарно право, Институтът по европейски въпроси посочва, че в бомбардировките на НАТО срещу СРЮгославия са били убити общо 758 души.
