Състоянето на язовирните стени трябва да се следи непрекъснато

От проф. д-р инж. Славейко Господинов,

Председател на Управителния съвет на Клъстер „Геодинамика“

Основният въпрос ,след трагедията в с.Бисер, а впоследствие и на други места, е: „Можеше ли всичко това да не се случи?“

По този повод се сещам за един действителен случай, който се разказва като анекдот. Изпратили на връх Баба военни топографи, за да извършат измервания. Минават ден, два, седмица, но те непрекъснато предават в щаба, че времето е лошо и това бави изпълнението на задачата. От щаба решили да ги проверят. Оказало се, че наистина има мъгла и облаци и измерванията са невъзможни. Тогава топографите записват в дневника си: “Независимо от присъствието на началството, времето продължава да е лошо“.

С други думи независимо от обиколките на министрите по язовирите, ако не се вземат мерки, тези язовири ще останат заплаха за населението. Целият Министерски съвет да се изсипе, ще е същото. Просто трябва да има система за превенция, контрол и управление на риска от наводнения, която да се спазва безусловно независимо от това кой е на власт, кой идва и кой си отива.

Първата (но само първата) задача е да се изготви регистър на всички язовири в България. В него задължително трябва да се включи състоянието на стените, преливниците и околната растителност.

В момента актуален, точен и цялостен регистър на язовирите в страната липсва. Изключвам обектите, които се намират под опеката на „Язовири и каскади“ и някои по-големи, собственост на „Напоителни системи“. Съществуват обаче цели райони, включващи в територията си язовири без паспортизация и без проектна документация за стените. Нещо повече – с изключение на няколко големи язовири, останалите не разполагат с актуална ключова крива на завирените обеми и залятите площи.

Защо това е необходимо?

От изграждане на даден язовир до един по-късен момент завиреният му обем претърпява неминуема, често чувствителна, промяна заради наносите, които се натрупват по дъното. Затова тези криви, които отразяват пряката зависимост между височината на водата и завирения обем, трябва да се актуализират през определен период от време. Така ще се знае с точност колко е обемът на водата в даден язовир. Сега това се прави само за някои язовири.

Следващата важна стъпка е за всеки обект да се моделира рисковата ситуация, която може да настъпи. А за тази цел е необходимо да има актуален и точен модел на терена.

Тиражираните в последните години намерения за съставяне на „Карти на риска“ за територията на цялата страна звучат респектиращо, но в действителност нищо няма да се получи. В момента, имайки предвид наличната изходна информация, подобни карти биха могли да бъдат създадени единствено на базата на стари топографски карти или космически изображения, които не могат да осигурят необходимата точност и достоверност на релефа.

С други думи, необходим е един актуален и точен дигитален модел на терена, върху който, посредством използуване на възможностите на Географските информационни системи (ГИС), да бъдат проиграни варианти на възможни рискови събития. Така ще знаем предварително за колко време водата ще дойде до най-близкото населено място, какво ще залее и разруши по пътя си и т. н.

Следователно, въвеждането на Географско-информационна система, основни елементи от която да бъдат един актуален и точен цифров модел на терена и информация за наземната инфраструктура, създава дългосрочни предпоставки за изграждане на действуваща система за превенция на риска и за адекватни управленски решения и действия при възникване на бедствени ситуации. Впрочем, подобна практика е възприета не от днес и не от вчера в много страни.

И друго, цялостното състояние на язовирните стените трябва да се следи непрекъснато. Това няма да стане с назначаване на пазачи, нито с непрекъснатото присъствие на министрите там. Трябва да има единна методика, базирана на динамична база данни, за един перманентен контрол на територията на цялата държава. Напр. трябва да е разписано колко пъти годишно се правят измервания и какви точно измервания се извършват. Къде постъпват резултатите от тези измервания и кой носи отговорност за тяхното качество. Тази информация трябва да се съхранява, анализира и интерпретира.

Само така може да се гарантира една ефективна превенция и адекватно управление на риска. Защото умението да се управлява е преди всичко умение да се прогнозира. И всичко това трябва да бъде пряко обвързано с Националната програма за защита от бедствия. Иначе може да правим всякакви картинки, карти и отчети, но от това реална полза няма да има.