Това не означава „Излизайте навън“. Какво ни казва един масово споделян математически анализ

Инж. Климент Ангелов

Може би сте попадали на един анализ в социалните мрежи. Той беше споделен и от популярния тези дни доц. Атанас Мангъров – началника на детската клиника в Инфекциозна болница в София, който го нарече „най-доброто, което съм виждал до момента“.

Много хора цитират този анализ или го споделят с призиви „Излизайте навън“ или „Коронавирусът не е опасен“. Анализът обаче не казва това.

„Изводите не трябва да се приемат като „излизайте на улиците“, а и не съм аз човекът, който може да го каже“, казва авторът инж. д-р Климент Ангелов, с когото разговаряме по телефона.

Накратко в анализа има две нишки. Едната разглежда какво би се случило в България, ако се прехвърли ситуацията от Италия, съобразено с броя на населението, разбира се. Изводът на Ангелов е, че при разпространението на COVID-19 не може да се очаква различно разпределение на смъртните случаи спрямо същия период в предишни години. А другата нишка e извън контекста на коронавируса и стига до извода, че смъртните случаи днес няма да са повече спрямо отчетените за същите периоди през 2000-2018 г.

Все пак инженерът предупреждава, че трябва да се направи и цялостен анализ за 2020 г., за да се потвърдят или отхвърлят тези изводи.

I Как се стига дотук?

Ангелов събира данните за всеки конкретен месец за годините от 2000 до 2018 г. и получава средна стойност на случаите, както и стандартното отклонение. С това той изчислява колко се очаква да бъдат смъртните случаи, както и с колко повече или по-малко може да се очаква да бъдат през същия период. Методът, който използва, е стандартна статистика и най-вече известното нормално разпределение на случайни величини, известно в математиката като Гаусово разпределение.

Според изчисленията на Ангелов, през месеците декември, януари, февруари и март, числата „се разпиляват“ много повече.

„През септември, например, умират 7000 души, като отклонението е с 200 повече или по-малко. През януари умират 10 000, но отклонението е много по-голямо и е с 1000 повече или по-малко“. Това според математика е важно, защото едни и същи числа могат да бъдат приемани за нормално отклонение през зимата и като аномалия през септември, например.

„Силата на този анализ е, че диференцира месеците и дава картина кога е по-вероятно да умре човек“, казва Ангелов.

Сравнението с Италия прави, за да види „дали е толкова страшно или не е толкова страшно“, като предлага хипотетичен сценарий. Използва съотношението между броя на починалите и 60-милионното население на Италия и изчислва колко би бил броят на починалите в България спрямо близо 7-милионното ѝ население. За Италия смъртните случаи, натрупани до 4 април са 14 681, а за България според математиката излиза, че за същия период биха достигнали 1678.

„Сравнявам резултата, като към средната стойност за януари, например, добавям очаквания брой починали, за да видя дали излизат от тази очаквана бройка, която предварително сме отразили, че е възможна и я приемаме за допустима“, обяснява той.

Изводът е, че подобен брой смъртни случаи в България е имало и през 2003, 2012, 2015 и 2017 години. Тогава не е обявявано извънредно положение, в каквото се намира от 13 март.

Климент Ангелов не пропуска да каже, че не е медицинско лице и не може да твърди на 100%, че това, което математическите методи показват, е вярно. Писал е статията в периода между 1 и 5 април и казва, че числата няма как да бъдат съвсем точни към днешна дата, защото се сменят всеки ден.

„Ако имам по-правилните данни, бих могъл да адаптирам модела и да взема по-правилно решение – да кажа дали това е опасно или не е опасно“, казва Ангелов и допълва, че проблемът е, че такива данни няма. А данни няма, защото няма тестване. „Ако има тестване, ще можем да изучаваме този вирус“, допълва той.

Основният въпрос за Климент Ангелов е на каква информация стъпва Националният оперативен щаб за борба с коронавируса. „Ако има информация и не я споделя с нас, защо не я споделя и до каква степен тя е опасна“, пита се инженерът.

Ваня Русева