Тодоровден е, наричан също Тодорица и Тудорица! Празникът се отбелязва винаги в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Св.Тодор се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се тачи за тяхно здраве. Затова го наричат и Конски Великден.
Народът ни си представя св. Тодор да излиза нощем от гробището, яхнал бял кон и заедно с майка си – Баба Тудуричка, да обикалят селското землище. Ако срещнел жена, която не спазва забраната за работа на неговия празник, светецът я удрял с патерицата си по гърба. Вярва се още, че св. Тодор обличал девет кожуха, пришпорвал коня си и отивал при Бога, за да го измоли да изпрати лято, разказва пред dir.bg доц. д-р Валентина Шараланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Още преди изгрев слънце на празника стопанките изпичат обредни хлябове – колачета с форма на конче, подкова или конско копито. Наричат ги конче, копито, кукла, Свети Тодор. Върху този хляб има пластична украса от тесто, изобразяваща ярем. В кравая слагат орехови ядки и чесън.
Всяка жена бърза първа да раздаде хлябовете, защото се вярва, че ако е последна, то конете ще хванат краста. Докато раздават краваите, жените скачат, цвилят и се ритат като кобили.
От колаците слагат и в храната на конете, за да бъдат здрави.
Рано сутринта на Тодоровден стопаните почистват конете, разчесват гривите и опашките им, украсяват ги с пискюли, мъниста, цветя, с червени чушки, захранват ги с хляб и сол и ги водят на водопой. Следва най-интересната част от празника – общоселското конно надбягване, наричано кушия, домле, тудурица или варене.
Ергените умело яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят. В същото време моми и жени мият косите си, за да пораснат дълги и лъскави, като опашките на конете. Победителя в надбягването даряват с риза или пешкир, а конят му получава нова юзда.
След надбягването конниците тръгват из селото, влизат от дом в дом и пеят песен с пожелание за плодородие. Ездачът -победител честити на стопаните Тодоровден с думите: „Свети Тодор да вий на помощ!“
Посрещат го невести и моми, които запойват кончето му с „ненапита“ вода или вино, и даряват момъка.
Тодоровден е празник и на младите невести, които са се оженили през изминалата година. Затова в Западна България наричат цялата седмица Булкина неделя.
В петък вечер срещу Тодоровден или на самия празник всяка невеста облича сватбената си премяна и, придружавана от свекърва си, отива на църква. Носят тепсия с варена царевица и върху нея голям колак. Свещеникът чете молитва и освещава донесеното. На връщане от службата жените ритат невестите – за да им се „родят жребчета“. Роднини и съседи даряват булката с краваи. Чрез тези обреди булките преминават в групата на отдавна омъжените жени, получават признаване от селската общност и към тях вече се обръщат с „невесто“. Едва от Тодоровден те имат право да месят и пекат хляб.
В Троянско поставят на булката цедилка на гърба, като така й напомнят, че е време да се сдобие с рожба.
На Тодоровден се правят и предсказания и гадания за женитба. Девойките на възраст за женене слагат през нощта под възглавниците си царевични зърна и вярват, че момъкът, когото сънуват, ще е бъдещият им жених. На Тодоровден момите се събират в къщата на една от тях и започват да хвърлят чехлите си. Момата, чийто чехъл падне зад прага на къщата, ще се омъжи през същата година.
На празника се извършват различни други обичаи, всички целящи да осигурят здраве на хората. Рано сутринта, още преди „да са се разтропали конете“, майките окъпват децата си, „за да не ги боли глава“.
Традиционно на Тодоровден се гостува у онези, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодора, Теодор, Дора.
Честито на именниците!
