Традициите съхраниха българщината

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 63, 1991 г.
Традициите съхраниха българщината
Монсиньор Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската католическа епархия: „Религията учи хората на високи нравствени добродетели“.
-Вярно ли е, че сте най-младият владика? Ако е така, на какво се дължи?
-Роден съм през 1950 година в гр. Раковски, Пловдивско. Завършил съм благословското си образование в Италия. Бил съм енорийски свещеник в различни села на епархията ни. От първи август 1988 г. съм ръкоположен за епископ на Софийско-Пловдивската католическа епарахия. А тя се простира на територията на цяла Южна България. А в северната ни част духовното ръководство се намира в Русе, там е колегата ми монсиньор Самуил Джундрин. Що се отнася до подвъпроса ви, станах млад епископ, защото в тоталитарните години никой от младите не смееше в църква да влезе, камо ли духовен сан да приеме. А старите свещеници се броят на пръсти.
-Колко са вярващите католици у нас?
-Около 180 хиляди, ала това е остаряла статистика. Нека не повтарям причините – знайно е защо хората криеха, че са католици, и скришом се гордееха със световноизвестни умове като Юго, Балзак, Росини, Ницше, Магелан, Сервантес… все люде от нашето вероизповедание.
-Извън столицата и Пловдивско, в другите бивши окръзи къде са вярващите?
-В Стара Загора, ала с уговорката, че много от хората се крият, че са потомци на такава религия, или пък сред някои от тях със създаване на смесени бракове католичеството изчезва в интерес на семейното разбирателство. Имаме в Ямбол, в Бургас, във Варна, в Свищовско и Врачанско, там е районът на колегата ми от Русе, в Ивайловградска община, в Елховско, в някои села на Тополовградска община и т.н.
-Официално бе разпространено съобщението, че сградата на в-к „Поглед“ отново ще се стопанисва от нунцията. Имате ли другаде ваши имоти и ще си ги търсите ли?
-Още през декември м.г. Министерският съвет прие решение, с което католическата църква е юридическо лице. Слава богу, че дойде Десети ноември! В Пловдив сегашната сграда на СПТУ по електропромишленост „Малчика“ е наша, свещеническият дом – също, общежитието – също. В една цивилизована страна, каквато имаме претенции да станем, всеки трябва да стане собственик на своите имоти. Щом се връщат ателиета, магазини, защо и църквата да остава на заден план. което си е наше, ще го търсим!
-А към Стара Загора какви претенции имате?
-За съжаление там нямаме духовно лице, аз вече казах причините. там си имаме имоти и ще търсим пътища и възможности да си ги възвърнем.
-Монтсиньор Марио Рици вече връчи акредитивните си писма на президента. Бихте ли направили една ретроспекция на българо-ватиканските дипломатически отношения?
-От 1949 година нямаме папски нуннций /посланик/. първият пратеник на Светия престол у нас е бил монсиньор Джезепе ронкали, който по-късно става глава на Римо-католическата църква под името Йоан ХХІІІ. „Папата на мира“, така го нарече навремето си Никита Хрушчов. Малцина са тези, които знаят, че Светият отец папата тогава /по време на Карибската криза през 1962 г./ предотврати световен въоръжен конфликт.
-Каква е била дейността на католическата църква в България преди, монсиньор Йовчев?
-Тя е играела културно-просветна роля, много от духовниците са живели със задачите на историческия момент. Примери в историята колкото щете! Имахме колеги в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Чет нямат подготвените със солидно за времето си образование, култура, западен език, ерудиция. В столицата – Клементската болница бе наша, наша собственост бе и сградата на ул. „Пиротска“, сега се нарича „Трети април“. Там бе сиропиталището за сираци и възрастни, които нямат дом и челяд.
-В кои сфери освен религиозната виждате влиянието на църквата сега, след Десети ноември?
-В редица човеколюбиви прояви. Пред нас вече няма ограничения, а това е много благоприятно. На първо място смятаме да подновим някои дейности и най-вече грижите за болни и стари хора. това е в наш стил, ще ни помогнат, има откъде…
-В цяла Южна България се разпространява вестник „Истина“. Назрял ли е отново моментът за списване на духовен седмичник или всекидневник за католиците?
Вестник „Истина“ ще разпространява отново религиозните и човешките истини. До 1948 година той се получаваше сред вярващите. Ала тогава по заръка на Васил Коларов /той има и лична вина за закриване на папския нунциат в София/ вестникът е спрян. нашите хора присърце ще приемат възраждането на вестника. Каква ще бъде периодичността му, още е рано да се каже. Важното е, че ще излиза.
-Напоследък много хора посещават църквата. Как владиката си обяснява този факт?
-Задължение на всеки християнин е да присъства на неделната литургия, да има жив контакт с църквата. на Запад се прилагат много средства за привличане на хората. Например в Лорето /Италия/, където бях енорийски свещеник, се правеха по няколко литургии – първата за възрастни, сетне за децата и накрая за интелектуалците.
-И в зависимост от аудиторията как става възхвалата?
-По различен начин – чрез класическата музика или чрез съвременни популярни мелодии. Сега хората пристъпват църковния праг, защото го няма страха от властта, от партията. Освободени са от комплексите, че ще загубят работното си място. нека не забравяме, че традициите запазиха българщината. Може и да звучи нескромно, ала църквата има затова голям дял. Защото религията учи хората на високи нравствени добродетели!
Йордан СИМОВ