Доналд Тръмп навлиза в последните години от президентския си мандат като политически лидер без възможност за ново преизбиране, след като Републиканската партия претърпя тежко поражение на междинните избори в САЩ. От януари демократите ще имат убедително мнозинство в Сената и Камарата на представителите, което ще ограничи вътрешнополитическите му маневри, но няма автоматично да го лиши от влияние върху външната политика.
Първият сигнал за бъдещия курс на Белия дом е кадровата промяна начело на президентската администрация. Сузи Уайлс ще бъде заменена от Стивън Милър – един от най-радикалните съветници на Тръмп и архитект на строгата имиграционна политика по време на двете му администрации. Назначението подсказва, че президентът може да продължи да разчита на твърд националистически подход и във външните отношения.
Тръмп обещава „голямо споразумение“
Президентът дава противоречиви сигнали за войната в Украйна и отношенията с Русия. Той прие в Овалния кабинет Кирил Дмитриев, представител на Кремъл, докато украинските представители, пристигнали за събитие с първата дама Мелания Тръмп, не бяха приети по същия начин.
„Ще има голямо споразумение“, заяви Тръмп, като добави, че то може да обхване не само Украйна, но и цяла Европа. За следващата седмица са планирани непреки преговори между Украйна и Русия в Абу Даби. Посредници ще бъдат личните пратеници на президента Джаред Къшнър и Стив Уиткоф.
Следващият важен момент може да настъпи в средата на ноември, когато Тръмп ще участва в срещата на АПЕК в Шънджън, Китай. Там е възможна среща с китайския президент Си Дзинпин и руския държавен глава Владимир Путин. През декември Тръмп ще бъде домакин на срещата на Г-20 в Дорал, Флорида. Путин е поканен, но още не е потвърдил дали ще присъства.
Конгресът може да спира финансиране, но не и решенията му
Демократическото мнозинство вероятно ще започне мащабни разследвания, включително за бързото забогатяване на семейство Тръмп. Конгресът може да ограничава финансирането чрез бюджетните процедури, но президентът запазва широки правомощия по отношение на митата, изтеглянето на войски, съюзите и военните операции.
Маджа Руге от Европейския съвет за външна политика определя като малко вероятно демократите да ограничат съществено външната политика на Тръмп, тъй като няма да разполагат с мнозинство, способно да преодолее президентско вето.
Според професорите Даниел Дрезнър и Елизабет Сондърс Тръмп може да отправи нови заплахи към Канада, да атакува традиционни американски съюзи или да търси сближаване с Русия и Китай за сметка на Украйна и Тайван. За превръщането на тези намерения в реални действия обаче ще са необходими войски, преговори и значителни политически ресурси.
Иран, Израел и Куба остават рискови точки
Външнополитическият курс може да се промени и по отношение на Израел. В деня на изборите Тръмп обяви, че от следващата година ще прекрати годишната американска помощ от 3,8 милиарда долара, въпреки че действащото споразумение изтича през 2028 г. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс свърза недоволството на избирателите с подкрепата за Израел.
Иран остава другата голяма неизвестна. Уилям Уешлър от Атлантическия съвет предупреди, че след кратка пауза рискът от мащабни бойни операции може отново да нарасне през следващите месеци. Тръмп може да предприеме действия и срещу Куба, а бъдещето на диалога във Венецуела също остава неясно.
Сред възможните сценарии е и президентът да насочи вниманието си към строителни проекти, помилвания и преследване на политически противници. На фона на останалите варианти бездействието във външната политика може да се окаже най-малко рисковият изход за последните години от мандата му.
Източници: elpais.com
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
