Победата на кандидата от твърдата десница Абелардо де ла Есприеля на президентските избори в Колумбия бележи пореден успех за политиката на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка и контрастира с трудностите, пред които той е изправен в Близкия изток и Европа, предаде БТА, цитирайки АФП.

След завръщането на републиканеца Тръмп в Белия дом през януари миналата година няколко държави в Латинска Америка – включително Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор и Хондурас – започнаха или потвърдиха консервативен политически завой.

Залавянето на Николас Мадуро във Венецуела от американските сили в началото на тази година също проправи пътя за безпрецедентно сътрудничество между временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес и администрацията на Тръмп.

Вашингтон вече насочи вниманието си и към Куба. САЩ засилиха санкциите срещу своя идеологически противник, принуждавайки островната държава да приеме безпрецедентни мерки в полза на пазарната икономика.

Ситуацията в Куба предизвика леки реакции в Латинска Америка, с изключение на Мексико и Бразилия – последните две крепости на левицата в региона. Протести избухнаха и в Колумбия, където Густаво Петро се подготвя да напусне президентския пост.

„Той (Абелардо де ла Есприеля) казва това, което много хора във Вашингтон искат да чуят: повече твърдост“, заяви пред Франс прес Ребека Бил Чавес, президент на мозъчния тръст „Междуамерикански диалог“.

„СЪТРУДНИЧЕСТВО“

През март Доналд Тръмп създаде коалицията „Щит на Америките“ заедно със съюзнически лидери от Латинска Америка – инициатива, насочена към борбата с международния наркотрафик.

„Колумбия под управлението на Де ла Есприеля със сигурност ще се присъедини“ към този съюз, прогнозира Евън Елис от Центъра за стратегически и международни изследвания.

„Наистина очаквам по-тясно сътрудничество от страна на Колумбия срещу групите, определени като терористични в целия регион“, добави той пред Франс прес.

Една от точките на напрежение в американската политика към Латинска Америка са разногласията между еквадорския президент Даниел Нобоа и досегашният колумбийски президент Густаво Петро.

От месеци двете държави са въвлечени в открит конфликт, като Еквадор обвинява Колумбия за това, че не се справя с наркотрафика, както и за незаконния рудодобив по общата им граница.

„С Даниел Нобоа, Де ла Есприеля и Вашингтон, които се движат в една и съща посока, политическите позиции не са били толкова добре изравнени от години“, добави Ребека Бил Чавес.

НАРКОТРАФИК

Няколко консервативни правителства в региона също напълно възприеха американската политика за борба с наркотрафика. Те се вдъхновиха и от модела на салвадорския президент Наиб Букеле, който изгради мегазатвори.

От своя страна Панама се готви да обяви реформа на затворническата си система вследствие на бягства на затворници, а Хондурас обмисля закупуването на дронове от Украйна за операции срещу наркотрафика.

Но този идеологически завой не се дължи единствено на Тръмп.

Латинска Америка промени начина, по който възприема организираната престъпност и имиграцията, както показва и неотдавнашната победа на консерватора Хосе Антонио Каст в Чили.

Солидарността с Куба също отслабва.

По отношение на комунистическия остров „следващата стъпка, както стана във Венецуела, логично ще бъдат демонстрации на военна сила, които могат да доведат до военна интервенция“, смята Евън Елис.

Тези латиноамерикански правителства, които са благосклонно настроени към Белия дом, контрастират с трудностите, пред които американският президент е изправен в собствената си страна – само няколко месеца преди решаващите междинни избори.

Те съвпадат и с периодичните търкания между него и европейските му съюзници, както и със сериозното напрежение по време на преговорите за прекратяване на войната в Близкия изток.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg