Динамиката в глобалната сигурност претърпява радикални промени, задвижвани от забавени доставки, политическо вето и амбициозни технологични проекти.
Докато Аржентина се опитва да интегрира своите нови изтребители F-16, Турция търси спешни дипломатически ходове, за да се върне в програмата за F-35, а Япония официално навлиза в надпреварата за хиперзвуково превъзходство под морската повърхност.
Аржентинските F-16: Престиж без земна инфраструктура
Аржентина успя да придобие 24 употребявани изтребителя F-16 от Дания (които първоначално се разглеждаха като потенциален ресурс за Украйна) за сумата от 301,2 милиона долара. Според военни аналитици на украинското издание UNN и аржентинския вестник La Nacion, страната е изправена пред сериозен логистичен проблем.
Буенос Айрес призна, че не разполага с готова наземна инфраструктура за базирането и експлоатацията на самолетите. Първите шест машини, доставени в края на 2025 г., временно се намират в ремонтния център в Рио Куарто вместо в специализираната авиобаза в Тандил. Модернизацията на пистите, хангарите и складовете в Тандил е сериозно забавена поради бюджетен дефицит и се очаква да приключи чак в периода 2028–2029 г. Ситуацията се усложни допълнително от указ на президента Хавиер Милей, който класифицира износа на резервни части за поддръжка като държавна тайна, ограничавайки гражданския надзор, информира The Rio Times.
Турция и казусът с F-35: Заложници на руските С-400
Стремежът на Турция да се върне в международната програма за изтребителите от пето поколение F-35 остава блокиран от американския Конгрес заради притежаваните от Анкара руски зенитно-ракетни комплекси С-400. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп изрази готовност да премахне санкциите по закона CAATSA, американското законодателство забранява трансфера на самолетите, докато руската система е на турска земя.
Вашингтон се опасява, че радарните системи на С-400 могат да събират и предават на Москва критични данни за стелт характеристиките на F-35. По данни на американската медия Semafor и Bloomberg, Анкара в момента води преговори с Русия за разрешение да препродаде комплексите на трета страна (като ОАЕ) или дори обмисля пълното им утилизиране, за да отключи сделката със САЩ. Към момента обаче преговорите са в задънена улица.
Япония сменя доктрината: Хиперзвукови ракети за подводници
В Азия се наблюдава историческо изоставяне на изцяло дефанзивната позиция на Япония. Токио стартира мащабен проект за разработване на хиперзвукови ракети с подводно базиране. Проектът ще се изпълнява в периода 2026–2029 г. с първоначален бюджет от 3,9 милиарда йени, съобщават южнокорейската агенция SBS и специализираното издание Militarnyi.
Инженерите на страната разработват вертикални пускови системи (VLS) за подводници, които да изстрелват плаващи с над Мах 5 ракети по непредсказуеми траектории. Основната цел на Токио е изграждането на способности за контраудар с цел сдържане на нарастващата военна мощ на Китай и ракетните изпитания на Северна Корея. Паралелно с това Япония и Австралия официално се споразумяха тестовете на тези далекобойни оръжия да се провеждат на австралийски полигони през следващото десетилетие, потвърждава Taipei Times.
Променящата се архитектура на сигурността показва, че притежаването на модерни оръжия изисква не само огромни финансови ресурси, но и пълно геополитическо съобразяване с глобалните съюзи.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
