Фотографът Иван Матев разказа във Фейсбук две страхотни истории за актрисата Стоянка Мутафова, която ни напусна вчера. Той публикува уникална снимка на актрисата от снимачната площадка на „Столичани в повече“ преди 1-2 години.
Ето какво разказва Матев, по-известен на аудиторията като „Супер Любо“ от стара телевизионна реклама:
„Знаех си, че един ден ще публикувам точно тази снимка точно по този повод… Не заради друго, а за да ви разкажа, историята зад нея. Леля Стояна срещнах два пъти в живота си. Веднъж, като дете (около 10-12 годишен) на морето. Закъсняваше за участие. Летният театър в морския град беше пълен до козирката и нямаше места. Стояхме отвън и гледахме през една дупка, какво се случва на сцената. Там бяха Калоянчев, Никола Анастасов… Изведнъж зад гърба ни се чу един познат глас, който крещеше: “Откъде се влиза тука, бе! Айде, че закъснявам!“.
Обърнах се и я видях. На едно малко възвишение една голяма, огромна Стояна газеше в тревата на висок ток. Затичахме се да и помогнем. Хванах ръката ѝ…беше топла и силна… За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на милиционер „Отвори ми, бе идиот!“, а той да се обяснява като ученик, че няма ключ и се налага да минем от друго място. Толкова голяма беше…
Когато намерихме входа на театъра през който трябваше да влезе, онази бързаща и закъсняваща Стояна се шмугна вътре, мина две крачки и спря. Обърна се, помаха с ръка и ни вкара вътре „с връзки“. После влетя на сцената, като фурия и се включи в скеча който играеха Калоянчев и Анастасов сякаш изобщо не е тичала досега. Вторият път животът ме срещна с нея преди година-две.
Бях фотограф на терен на „Столичани в повече“. Онази огромна Стояна от детството ми сега беше една мъничка уморена от живота възрастна жена. Седяхме в една полутъмна стая. Плахо я заговорих. Разказах ѝ горната случка, която естествено тя не помнеше. Но ми се усмихна мило и като че ли някой я събуди от унинието. Поговорихме си за живота, професията…
Седях и наблюдавах как като разказваше нещо, старческото и лице се променяше в онези познати на всички ни гримаси и за секунди се появяваше онази Стояна, веселата жизнената фурия… Повикаха я на сета. Седна и при нея дойде гримьорката, за да ѝ освежи червилото.
Както седеше и гледаше напред, протегна дясната си ръка и достолепно каза “Дай ми четката!“. Гримьорката внимателно я постави в ръката ѝ. С едно точно, бързо и перфектно движение Стояна сама очерта контура на устните си. Точно в този момент снимах. “Това е формата. Запълни я.“ рече Стояна…
Толкова за Нея. Щастлив съм, че съдбата ми е дала тези два момента Стоянка Мутафова. И знам, че сега небето е едно по-весело място, където
Госпожа Стихийно бедствие играе със своя Нейчо божествени комедии в небесния театър! Лек полет, госпожо Мутафова! И благодарим, за усмивките!“
