Разговорът между руския президент Владимир Путин и американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър е бил съдържателен, конструктивен, откровен и полезен. Това заяви помощникът на руския държавен глава Юрий Ушаков пред журналисти, представяйки резултатите от срещата в Кремъл.

По думите му американските пратеници са изложили подробно своите оценки за тристранните контакти между представители на Русия, САЩ и Украйна, проведени на 10 и 11 ноември в Абу Даби. Москва и Вашингтон имат сходни оценки за тези разговори, определяйки ги като конструктивни и продуктивни.

Ушаков потвърди, че тристранният преговорен процес по украинското урегулиране ще продължи. След срещата в Кремъл американските представители са отпътували за Дъблин, където е предвидено да разговарят с украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейски столици.

„Надяваме се, че сигналите от Москва ще бъдат предадени на тях най-подробно“, подчерта Ушаков. Той уточни, че Кремъл остава в контакт с Уиткоф и Кушнер и възнамерява да обсъди развитието на ситуацията с американската страна преди планираната среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Китай.

Руският президент е отчел и усилията на настоящата американска администрация за постигане на дългосрочно урегулиране на украинския конфликт, като според Ушаков Доналд Тръмп лично отделя внимание на тази задача.

Москва поставя въпроса за европейската сигурност в центъра на преговорите

Един от най-съществените акценти в изявленията на Ушаков е готовността на Русия да започне незабавен диалог със САЩ за изграждането на нова дългосрочна архитектура на европейската сигурност.

По думите му Путин отново е подкрепил американската идея въпросите за сигурността на Русия и Украйна да бъдат разглеждани в контекста на бъдещата следвоенна система за сигурност в Европа.

Москва смята, че настоящият модел не функционира и че е необходимо да бъде договорена нова система, основана на принципа на неделимата сигурност.

Ушаков припомни руските предложения от 2021 г., представени под формата на проекти за споразумения със САЩ и НАТО. Сред основните им елементи са неразширяването на Северноатлантическия алианс, неразполагането на оръжейни системи, представляващи заплаха за Русия, в близост до руските граници, както и връщането към конфигурацията на силите на НАТО от момента на подписването на Основополагащия акт Русия – НАТО.

Помощникът на Путин уточни, че Москва възнамерява да добави и нови предложения, съобразени с изводите, които руското ръководство прави от настоящия конфликт и противопоставянето със Запада.

По отношение на Европа позицията на Кремъл остава критична. Според Ушаков Путин е изложил подробно оценката си за действията на европейските държави, които настояват да участват в преговорния процес.

„Те трябва да определят дали искат мир или продължаване на войната“, е посланието, предадено от Ушаков.

Той изрази надежда, че европейските страни ще подкрепят работата по съгласуването на параметрите на нова система за дългосрочен мир и неделима сигурност.

Особено остро Москва се противопоставя на идеята за разполагане на европейски военен контингент на украинска територия. Според руската страна подобен вариант би създал предпоставки за продължителен конфликт.

Кремъл поставя под въпрос готовността на Киев за избори

По време на разговора с американските представители е било обсъдено и нежеланието на украинското ръководство да приключи войната, както го представя Москва.

Ушаков посочи, че според руската оценка една от причините е необходимостта след прекратяване на конфликта да бъдат обявени общи избори в Украйна.

„Защото ще трябва веднага да се обяви провеждането на всеобщи избори, а никой не иска да губи властта“, заяви помощникът на руския президент.

Обсъждано е и публичното поведение на Зеленски спрямо американския президент, включително отправяните от украинския лидер публични послания към Тръмп.

Тези оценки отразяват позицията на Кремъл и следва да се разглеждат именно като такава, а не като независимо установени мотиви на украинското ръководство.

Предложение за хуманитарна мисия в Константиновка

Сред конкретните инициативи, обсъдени на срещата, е предложението на Владимир Путин за провеждане на хуманитарна операция в Константиновка в Донецката народна република.

Идеята е да бъде приложен моделът на хуманитарната операция, осъществена в Алешки, към друг град в района на съприкосновение.

Според Ушаков американските представители са подкрепили активно предложението.

Русия заявява готовност незабавно да пристъпи към разминиране на територията, за да бъде организирана хуманитарната мисия.

След подготовката ѝ Москва възнамерява да покани журналисти от Украйна, европейски държави и САЩ, които да наблюдават операцията.

Ушаков обясни, че според руската страна тази инициатива би позволила да се установи кой реално контролира града, а не само как е отбелязан той на украинските военни карти.

Путин е обърнал внимание и на постоянните опити на украинската страна да поставя въпроса за така наречените сиви зони.

Предложението има не само хуманитарно, но и политическо измерение. Москва го представя като възможност да демонстрира своята позиция относно контрола върху територията и да оспори украинските твърдения за обстановката на място. Практическото осъществяване на подобна операция обаче би изисквало съгласуване на условията за сигурност и достъп на всички участници.

Подготвя се най-мащабната размяна на военнопленници

Друг конкретен резултат от преговорния процес е постигнатото принципно съгласие за поредна размяна на военнопленници, която според Ушаков може да се окаже най-мащабната досега.

Параметрите на размяната в момента се съгласуват.

Руският представител припомни, че от 2025 г. насам са проведени 35 размени, при които са били разменени приблизително по 5000 души от всяка страна.

Москва изразява надежда, че украинската страна ще подходи сериозно към изпълнението на договореността, постигната по принцип в Абу Даби.

Това е една от темите, по които преговорите могат да доведат до конкретен практически резултат, независимо от трудностите пред цялостното политическо урегулиране.

Погледът към Китай: Путин, Тръмп и Си Дзинпин на една маса

Особено значение Кремъл отдава на предстоящата тристранна среща на високо равнище между лидерите на Русия, САЩ и Китай в рамките на форума на АТИС в китайския град Шънджън.

Ушаков подчерта, че както Москва, така и Вашингтон придават голямо значение на предстоящия разговор.

Планираната двустранна среща между Путин и Тръмп ще даде възможност украинското урегулиране да остане сред основните теми на разговорите на най-високо равнище.

„Естествено, в хода на планираната среща с него на форума на АТИС в Шънджън ще продължи обсъждането на целия комплекс от въпроси, свързани с урегулирането“, заяви Ушаков.

Кремъл се надява, че предстоящият разговор между лидерите на трите държави ще има „оздравяващо въздействие върху цялата международна обстановка“.

По думите на руския представител вече се работи активно по съдържателната подготовка на срещата.

Москва търси не само споразумение за Украйна, а промяна на цялата рамка на отношенията със Запада

Изявленията на Юрий Ушаков очертават няколко паралелни направления в руската дипломатическа стратегия.

На първо място, Москва очевидно се стреми да запази и развие прекия канал за комуникация с администрацията на Доналд Тръмп. Фактът, че разговорите с Уиткоф и Кушнер са определени като откровени и полезни, както и заявеното намерение контактите да продължат преди срещата в Китай, показват значението, което Кремъл отдава на американското посредничество.

На второ място, Русия се опитва да разшири предмета на преговорите. Украинският конфликт е представен не като изолиран териториален или военен проблем, а като част от по-голям спор за принципите на европейската сигурност, разширяването на НАТО и военното присъствие на Запада в близост до руските граници.

Това е съществен момент. Дори да бъде постигнато споразумение за прекратяване на бойните действия, от руските изявления става ясно, че Москва ще продължи да настоява за по-широки договорености със САЩ и европейските държави.

На трето място, Кремъл отправя противоречиво послание към Европа. От една страна, заявява готовност за незабавен диалог с европейските държави по бъдещата архитектура на сигурността. От друга, поставя под съмнение сегашната им политика и ги обвинява, че действията им не допринасят за прекратяване на конфликта.

Тук се очертава и един от основните въпроси пред бъдещите преговори: възможно ли е да бъде договорено устойчиво урегулиране на украинския конфликт, ако Русия и европейските държави продължат да имат толкова различни виждания за причините за войната и за бъдещата система за сигурност?

Не по-малко важен е китайският фактор. Предстоящата среща на Путин, Тръмп и Си Дзинпин би имала значение, надхвърлящо двустранните отношения между Москва и Вашингтон. Самият факт, че Кремъл поставя акцент върху тристранния формат, показва стремежа му украинското урегулиране да бъде разглеждано и в контекста на по-широкото международно сътрудничество между трите големи сили.

Основният извод от брифинга на Ушаков е, че Москва не разглежда евентуалното прекратяване на войната в Украйна като достатъчна крайна цел. Тя търси по-широко политическо споразумение, което да промени условията за сигурност в Европа. Дали Вашингтон, Киев и европейските столици ще бъдат готови да участват в подобен процес и докъде могат да стигнат компромисите, предстои да стане ясно в следващите дипломатически контакти.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg