ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 86, 1991 г.
Подробности за
ФИЛИП ДИМИТРОВ Е НОВИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Филип Димитров е роден на 31 март 1955 г. в София. Завършва английската гимназия в София и право в Софийския университет „Климент Охридски“. Има дванадесетгодишна практика като юрист във Втори адвокатски колектив – София. Не е бил член на Българската комунистическа партия. Преди 10 ноември 1989 година не е членувал в неформални организации. В „Зелената партия“ е от създаването й на 28 декември 1989 година, а от януари 1990 година е избран за заместник-председател на партията. Филип Димитров казва, че е вярващ и споделя, че е рационален човек и приема вярата си рационално. Членува в Комитета за защита на религиозните права, с председател отец Христофор Събев и в Надзорния съвет на благотворителната асоциация СДС – доброволно сдружение за подпомагане и координиране на благотворителната дейност, извършвана от партиите и движенията в СДС. Той има няколко пристрастия – психиатрията, английския и историята. Младостта му е започнала на 11 февруари 1973 година, когато е прочел първия психиатричен текст, и е завършила на 25 септември 1985 година с връщането на ключовете и регистратурата на първа клиника на Медицинска академия. Филип Димитров е автор на романа „Ибо живяха, Господи“ – своеобразна хроника на съдбата на легендарния родопски войвода Момчил (първата половина на 16 в.), излязла от печат в началото на октомври т.г. На 11 декември 1990 година, Филип Димитров е избран за лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) с квалифицирано мнозинство сред шестима кандидати на трети тур. До избирането му за председател на Координационния съвет на СДС, той е заместник-председател на КС на СДС (от 6 юли 1990 г. до 11 декември 1990 г.). Американският писател Том Мак Гуникъл (автор на книга за Никола Петков), който познава Филип Димитров от 10 години и го цитира в една от своите книги, твърди, че най-забележителното качество на водача на българската опозиция е неговото постоянство. „През тези десет години Филип не се промени, той не отиде нито наляво, нито надясно“, заявява Геникъл. Радио „Свободна Едропа“ определя Филип Димитров за личност на март 1991 година. Личност за февруари е генерал Норман Шварцкопф. Аргументите на „Свободна Европа“ са, че Филип Димитров е политик, известен с това, че не налага своето мнение, че отдава силите си главно на организационна дейност, а не на собственото си самоизтъкване. Дори и противниците му признават, че никога не е изменял на водещата идея в своя живот – изграждането на демокрацията. Той по-често предлага решенията, отколкото ги налага. Известна е концепцията на Филип Димитров за нормалната и разумна държава, в която всеки трябва да разполага със собствения си живот, всеки с цената на собствените си усилия, труд и интелект може да постигне онова, към което се стреми, включително и членовете на БКП (БСП). Филип Димитров подчертава, че в една нормална държава стремежът към вземане на властта е стремеж към поемане на отговорност, към предприемане на точно определени мерки. Той изтъква, че въпросът не е просто БКП (БСП) да се раздели с властта, а какво ще направи днешната опозиция с нея и защо досега управляващата партия не е могла да го стори. В тазгодишните избори, Филип Димитров бе кандидат на Съюза на демократичните сили в 23-и избирателен район, София, и в 29-и избирателен район – Хасково. Женен е. Съпругата му д-р Елена Георгиева е вирусолог в Научния институт по заразни и паразитни заболявания. Г-н Димитров признава, че води спартанско съществуване, макар че това не се нрави особено на съпругата му.
Галя ПАВЛОВА /БТА/