Финансистът Любомир Дацов: Кризата ще се почувства наесен

В България икономическата криза, породена от пандемията от коронавирус, ще се почувства от есента нататък. Това заяви в интервю за финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите.

Повечето страни от Европейския съюз, включително България бяха ударени от COVID-19 почти по едно и също време, но у нас последиците в икономически план ще се проявят най-вероятно отложени във времето.

„Факт е, че в България ефектът на кризата не се усеща толкова много. Дори безработицата, която и без това е голяма, можеше да бъде много по-голяма, отколкото е в момента. Проявяват се лаговете – 6-7 месеца – спрямо това, което се случва в Западна Европа“, заяви Дацов.

Финансистът припомни последната прогноза на Международния валутен фонд от средата на тази седмица, където очакванията за глобален икономически растеж са влошени с 30%.

Любомир Дацов смята, че в момента капацитетът на Европа е много по-запазен в сравнение с предходната финансова криза от 2007-2008 г., като изключим южните европейски страни, които имат сериозни приходи от туризма – Италия, Испания, Португалия и др.

Ако сравним ситуацията от 2007-2008 г. с днешната, основната разлика е в това, че отговорът тогава беше некоординиран, а сега с всички недостатъци и забавяния, които имат отделните мерки и реакции на страните-членки, правителствата действат много по-целенасочено и масирано. „Това съответно може да доведе и до по-малки поражения в икономиката. Естествено тук всичко зависи и от това дали през есента или по-късно през тази година ще имаме втора и трета вълна на пандемията и съответно ново блокиране на стопанския живот“, уточни Дацов.

Той оценява като положителен предложения от Европейската комисия план за финансова помощ, въпреки критиките, които се чуха в частта за начина на финансиране. „Днес публичните финанси са много по-стабилни, отколкото през 2007-2008 г. Това ни позволява да не изпадаме в ситуация като тогавашната, когато няколко държави влязоха в дългови кризи заради състоянието на публичните си финанси“, заяви Дацов.

Основният проблем за повечето страни от ЕС е, че тази криза, освен със странния си медицински характер, може да прерасне в дългова, предупреди финансистът, макар че механизмът, който се предлага от Еврокомисията, значително да намалява този риск.

Дори да се наложи България да поеме нов дълг за справяне с очакваните проблеми, страната ни едва ли я чака дългова криза, смята Дацов.

„Стабилността на публичните финанси е гарантирана и само много неразумна и глупава политика продължително време, а не в рамките на една или две години, би извадила България от тази комфортна позиция. България е с предимство пред повечето държави заради разумната политика и сделката с дълга, която беше сключена през 2003 г.“, каза той.

Любомир Дацов смята, че правителството все още не си дава ясна представа за дълбочината на предстоящата криза и по тази причина не обръща достатъчно внимание на този проблем. Нямаме адекватни прогнози, според които да се ориентираме какво правим. Една голяма част от хората ще трябва да се спасяват сами, предупреди финансистът.

Едно от големите постижения през изминалите 15 години е интегрирането на българската индустрия в глобалните вериги за доставки. Коронакризата обаче удари тази система от връзки. В самия им център – Германия и Франция, които са водещите икономики на еврозоната – се сблъскват със сериозни трудности.

Икономистите в Берлин говорят, че положението ще бъде толкова тежко, колкото през 1949 г., когато Федералната република излизаше от руините на Втората световна война. За Франция се очаква безработица от 15%, която по оценките на „Фигаро“ заплашва самото съществуване на националната промишленост.

Паралелно с това коронакризата отвори една голяма дискусия в европейските бизнес и политически среди относно ниършоринг (връщането на производства от Азия в Европа – бел.ред.), по-близо до центровете на потребление. Интересуваме се доколко страната ни може да бъде печеливша в тази ситуация. Любомир Дацов е по-скоро песимист. Той смята, че у нас нямаме достатъчно квалифицирана работна ръка, която да поеме такива производства, които ще са свързани с така наречената Икономика 4.0.

Отделно от това този процес няма да е толкова бърз, защото големите компании вече са направили своите инвестиции и едва ли ще бързат да се откажат от тях, докато не си възвърнат вложеното. По отношение на разговорите за ниършоринг има и голяма доза геополитическо говорене.

Много западни държави осъзнаха, че Китай се е превърнал в твърде голяма икономическа сила и това създава притеснения. Така че ниършоринг, макар и по-бавно от очакванията ще се осъществи, смята Любомир Дацов.