Химиотерапията е широко използван терапевтичен метод за лечение рак, който се прилага преди или след хирургическа интервенция или в допълнение към лъчетерапията. Химиотерапевтичните средства действат системно, както върху раковите клетки, така и върху здравите клетки, което може да има сериозни последици.

Наблюдават се странични ефекти, дължащи се на лечението, които зависят от дозата, от вида на  приложената молекула, от здравословното състояние на пациента, но също и от възникващите промени на клетъчно ниво, които, парадоксално, биха насърчили разпространението на раковото заболяване.

Това е заключението на скорошно проучване, публикувано в International Journal of Molecular Sciences, проведено от Университета в Охайо в САЩ. Учените са наблюдавали ефекта на циклофосфамид (CTX), който е противораково средство, използвано за борба с рака на гърдата. Екипът е проследил как циклоосфамида действа върху стените на кръвоносните съдове и адхезията на раковите клетки към тях.

Отслабване на кохезията между клетките

Изследването е започнало с наблюдения, направени в предишно проучване от същия екип: лабораторни модели, които са били лекувани с циклофосфамид, четири дни след прилагане на интравенозна инжекция с клетки от карцином на млечната жлеза, имат повече ракови клетки в белите дробове, отколкото тези, на които не е бил назначен циклофосфамид .

Тук целта е да се разгледат механизмите зад това явление.

Циклофосфамидът увеличава пропускливостта на кръвоносните съдове в белите дробове, което означава, че съдовият ендотел, – слоят от клетки, които влизат в директен контакт с кръвта, вече не е толкова плътен и кохезивен.

Базалната мембрана е основата, върху която е закотвен ендотелиумът. Под действие на циклофосфамид, тя става по-достъпна. Базалната мембрана обаче осигурява точки на закрепване на раковите клетки, циркулиращи в кръвта.

Циклофосфамидът повишава серумната концентрация на металопротеиназа 2, който е протеолитичен ензим, способен да променя формата на базалната мембрана и да повишава нейната адхезия.

Раковата клетка все още трябва да може да се закотви там

Разбирането на този механизъм предлага на учените няколко цели за ограничаване на потенциалните вредни последици от лечението с циклофосфамид. Въздействайси върху металопротеиназа 2, интегрините и ламинините на базалната мембрана, учените наблюдават, че раковите клетки вече не се придържат толкова лесно към съдовия ендотел.

Адхезията към кръвоносните съдове е една от ключовите стъпки за позволяване на раковите заболявания да се разпространяват в организма и да колонизират нови органи.

Източници:

https://www.mdpi.com/1422-0067/22/19/10280

www.futura-sciences.com

Източник: https://www.puls.bg/