В човешката природа е да се страхува от смъртта и е трудно да се говори за това или да се присъства на нейното настъпване. Но, може би тези, които умират по-добре могат да разберат смъртта от нас, пише zajenata.bg.
Патриша Пиърсън, журналист и автор на книгата „Отваряне на вратата на рая: Изследване на историята на живота, смъртта и това, което идва след него“ (Opening Heaven’s Door: Investigating Stories of Life, Death, and What Comes After) описва резултатите от своето изследване на тема „Преминаване от другата страна“.
„Тъй като в рамките на 9 седмици, загубих сестра ми и баща ми, се концентрирах върху изучаването на това, което се случва след смъртта. Интервюирах десетки хора, чиито професии са свързани с нелечими пациенти, както и тези, които са имали специални преживявания с хора, които умират, дори и с тези, които „са се върнали от мъртвите“, т.е., преживели клинична смърт „, казва Пиърсън.
„Разбрах, че хората знаят кога ще дойде крайният им час. В периода от 72 часа преди смъртта им, те започват да говорят в метафори за пътуването. Терминологията е различна, така че някои търсят обувки, други полети, а трети говорят, че „искат да се върнат у дома“, а всъщност вече са у дома.
В момент, както лежеше на смъртно легло, сестра ми, която е болна от рак на гърдата постоянно повтаряше: „Не знам как да отида“, дори споменаваше и „нещастни стюардеси“.
Маги Каланан, медицинска сестра, която е работила в Центъра за палиативни грижи във Вирджиния, посочва въпроса на пациента болен с рак на панкреаса , в момента на умиращия: „Жена ми знае ли всичко за паспорта и билетите?“
Маги измисля специален термин, „съзнанието за близка смърт“ и го използва в своята книга „Заключителни подаръци: Разбирането на специалното съзнание и нуждите на хората, които умират и комуникацията с тях“. Каланан била в състояние да се грижи за стотици пациенти до смъртта, и вярва, че тяхната визия за пътуване не е случайна.
Хората умират и пред себе си виждат починалите членове на семейството.
Умиращите често имат „привидения“, които здравите хора вярват, че са следствие на силните аналгетици, които пациентите получават. Но дали е така?
Голямо международно проучване, което бе проведено от психолога д-р Карлис Осис и д-р Ерлендур Харалдсон от университета в Исландия, показа, че повечето пациенти, които все още са наясно около един час преди смъртта им, виждат своите близки, които по-рано са починали и то независимо дали са на лекарства или не. В проучването са включени хора от съвсем различни култури – от САЩ и Индия.
„Когато говорих с пациентката Одри Скот (84), която умираше от рак, тя ми каза, че на посещение и идва нейният осиновен син Франки, който в е починал преди няколко години. Той, според нейните думи, всеки път, когато „дойде“ тихо седи в креслото до нея, казва Маги.
