Христо Стоичков: Очаквайте в Стара Загора голямо шоу с тима на ветераните на „Барса”, които ще доведа в този наистина футболен град

Христо Стоичков изкара няколко турболентни дни по оста Маями-Барселона-Москва-София. Покрай безкрайните ангажименти Кавалерът на „Златната топка” се съгласи да говори в типичния си директен стил за ситуацията в родния футбол.
– От Маями пътувахте за Барселона за мача на „дрийм тийма“. Оттам отидохте на тържествата на „Лукойл” в Москва, след това в София за шоуто на Димитър Бербатов. Впечатленията ви от този малък тур?
– Въобще не го усетих, защото постоянно съм в самолета. Моята къща се премести във въздуха. Щастлив и горд съм, че след 25 години отново се събрахме всички заедно, с изключение на Йохан Кройф, лека му пръст. След това заминах за Москва за една голяма среща. Навършват се пет години от престижния турнир „Лукойл къп“, а аз имам честта и привилегията да съм лице на това състезание.
– Както много други неща във футбола ни първи дадохте модела как се правят мачове с „50 години номер 8“. Как се почувствахте на двубоя на Бербатов?
– За мен бе задължение и отговорност да бъда на този мач. Винаги съм тачил Димитър и съм бил близо до него. Един от последните мохикани в нашия футбол. А и щом става дума за благотворителност, аз никога не съм отказвал.
– Преди 10 години мнозина видимо искаха да не успеете като селекционер на България и реално жертваха тогава националния отбор в мисията си. Ще говорите ли на тази тема?
– Толкова години не съм свързан с българския футбол. Каквото и да кажа, ще бъде… Дали съм бил прав, дали не, времето вече го показва. Да, времето си върви и сега съм щастлив в Маями. По този въпрос какво още да кажа? Много е лошо да си мишка, пък да искаш да станеш плъх. Това е живата истина. Когато си подадеш главата от дупката, си мислиш, че всичко около теб е розово, но не е така. Минало – заминало. Само съжалявам, че това поколение имаше възможност да направи нещо голямо, както класирането за Евро 2004. Един голям успех, макар че направихме три загуби. Аз поех ангажимент тогава, защото виждах, че има качество и потенциал в този отбор. Може би трябваше да се поработи още малко по дисциплината и отговорността. Вярвах във всеки един мач и във всяка една тренировка, че момчетата ще се раздадат, но в крайна сметка имаше неща извън футбола, които във времето излязоха наяве. Почнаха да казват: „Когато Ицо говореше тези работи, ние не вярвахме!“. Е, вярвайте го сега! Тази тема е затворена страница за мен. Казвал съм ви, че в българския футбол едва ли ще се върна. Стоя настрани. Там, където са ме оценили. Спокоен съм, пътувам си, правя си кефа.
– При вас са последните милионни трансфери на българи в евро – Ивайло Чочев от вашата академия в Етрополе, Георги Миланов и Симеон Славчев от периода ви в „Литекс”. Защо вече нямаме футболна стока за милиони?
– Имаше една песен за милиони… Защото няма продукт. Какво се работи по детско-юношеския футбол? Дайте примери за играчи, които сега са излезли от самите клубове. Чета и гледам как някои се хвалят с „нашия юноша“. Откъде? Той завалията тръгнал от Враца, минал през мен в Етрополе, бил в Барселона и сега бил техен юноша. Гледай, докъде са стигнали! Те нямат един юноша, но какво да правим? Проблемът е в тренировъчния процес в детско-юношеския футбол.
– Чакаме дуел между Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо на 200 км от София. В Скопие ще е мачът за Суперкупата на Европа между „Реал” и „Манчестър Юнайтед”. Други градове като Тбилиси, Трондхайм, Киев, Талин, Букурещ получиха подобни двубои…
– И ние можеше да получим, но някои искаха много комисионни. Затова нито в Пловдив има стадион, нито в София. Като искаш много комисионни, накрая не получаваш нищо.
– Ще получим ли някога такъв голям мач? Нали имаме лоби в УЕФА…
– Какво?
– Имаме лоби в УЕФА.
– Лоби или лоби бар? Предполагам, че имаме лоби бар, но лоби едва ли. Е, има някакъв напредък. Последните години получихме домакинство на кръг или финали за юношеските национални отбори в Стара Загора, в Бургас, в Созопол и в Сливен.
– Друго е да вземеш финал за Лига Европа.
– Окей, но пък трябва да се почне отнякъде. Но като нямаш стадиони и като гледаш какъв хаос е в държавата, кой ще дойде тук? Макар, че на 200 км от тук също не е „цвете за мирисане“, но пък си направиха стадион, който ние нямаме.
– Следеше ли цирковете около финалната права в Първа професионална лига?
– Аз не можах да я разбера, но щом така са преценили, да си карат по тази система. Отдалечил съм се от нашето първенство по простата причина, че задълженията ми са съвсем други. На някои им добре да си идвам така за малко. На мен също. Довиждане до 20 септември в Стара Загора.Там очаквайте голямо шоу с тима на ветераните на „Барса”, които ще доведа в този наистина футболен град

Източник: Труд чрез PlovdivMedia, Заглавието е на ЗАРАТА

[ad id=“226585″]