Художникът Никола Певичаров: Само слабите артисти ги избива на трагедия

Изложбата „Знаци на времето“, която бе открита в Стара Загора на 2-ри декември в западната зала на Градска художествена галерия продължава до 31 декември. Сред представените художници са Христо Танев, Иван Бочев, Стефанка Стойчева, Стефан Баев, Тодор Тодоров, Георги Динев, Никола Певичаров, Цветелина Максимова, Йордан Ангелов, Анелия Райкова. От ЗАРАТА писахме за Христо Танев, Иван Бочев, Тодор Тодоров, Георги Динев. Днес е рез на пловдивчанина Никола Певичаров.

Никола Певичаров е завършил “Художествено оформление и дизайн” в Института за изкуства, гр. Тюмен, Русия, в курса на Генади Василевич Вершинин.

1986-1990 – член на секция ”Дизайн” при Съюза на българските художници (СБХ);

1991 – член на секция ”Живопис” при СБХ и Международната асоциация за пластични изкуства (АИАП/UNESCO).

Награди:

. 1986 – Първа награда за вътрешнодворни пространства на съвместния конкурс на СБХ и Съюза на архитектите ”Естетизация на жизнената среда” – София ’86;

. 1986 – Трета награда за оформление на калкани на конкурс на СБХ и Съюза на архитектите;

. 1987 – Награда за нови идеи и участие в Първия пленер за пространствено оформление в България, организиран от СБХ и Съюза на архитектите;

. 1989 – Награда за дизайн на изложението ”Естетизация на жизнената среда” – София ’89 и участие във Втория пленер за пространствено оформление, организиран от СБХ и Съюза на архитектите;

. 1993 – Първа награда в класацията на изкуствоведите за най-добра изложба живопис на годината в България за цикъла ”Пирамидата или Новото Едно”;

. 1997 – Първа награда за живопис на Дружеството на пловдивските художници;

. 2007 – Награда на ГХГ – Пловдив за живопис;

. 2009 – Почетен знак на гр. Пловдив за принос в изкуството.

–––-

През погледа на Никола Певичаров:

”Живописта е нещо прекрасно, чрез нея се потапяш в своя свят, в своите мисли.“

***

„Аз лично се чувствам безкрайно свободен. Сам съм изградил своята самостоятелност и винаги съм държал на нея. За да бъде себе си, човек трябва да разчита основно на своите сили и да не се оплаква. Животът е нещо много просто, започнеш ли да го виждаш мъчен, става едно трагично изкуство. Обикновено слабите артисти ги избива на трагедия.“

***

„Конкретно за себе си ще кажа, че не се съобразявам с никакви живописни норми и правила, правя това, което ми е интересно. Искам една моя картина да е роман или разказ, а не изречение…”