Черна гора е водещият кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Официални лица, дипломати и експерти обаче се опасяват, че Сърбия ще направи всичко възможно, за да предотврати това, поставяйки Брюксел в сложна ситуация между двете страни кандидатки, предава БТА.

Докато Черна гора се приближава до финалната права, кандидатурата на Сърбия за членство изглежда в задънена улица. Белград все още не е отворил всички преговорни клъстери с ЕС, а осем държави членки блокираха последния му опит през миналия месец.

„Виждаме някои действия на (сръбското) правителство и опозиционни партии, които усложняват вътрешната ситуация в Черна гора“, заяви хърватският евродепутат Тонино Пицула, който е и официален докладчик на ЕС за Сърбия.

Трима представители, работещи за Европейската комисия и национални правителства, са потвърдили, че са запознати с опити за намеса във вътрешните работи на Черна гора.

Опити за разделение

„Сърбия прави всичко възможно, за да влияе върху Черна гора отвътре, като въздейства върху това каква страна сме“, заяви пред „Евронюз“ бившият вицепремиер на Черна гора Йована Марович.

По думите ѝ тези усилия ще продължат и след присъединяването на Черна гора към ЕС, но постигането на определени цели тогава ще бъде много по-трудно.

Марович посочи няколко инициативи, за които смята, че Белград предприема с цел да осуети процеса на присъединяване на Черна гора. Сред тях е опитът сръбският език да получи статут на официален език наред с черногорския чрез включването му в конституцията на страната.

Друг спор възникна около опит Националната библиотека в Подгорица, носеща името на видния антифашист Радослав Любович, да бъде преименувана на Марко Милянов – военен лидер и писател, тясно свързан с черногорско-сръбската историческа традиция. Опитът е бил спрян от Министерството на културата.

Марович не постави под въпрос историческото наследство на Милянов, но посочи повтарящ се модел, при който антифашисткото наследство е обект на атаки в полза на политиката на идентичността.

„Сърбия систематично се опитва да създава етнически разделения“, заяви тя пред „Евронюз“, като посочи инициативи на общинско ниво, прокарвани от просръбски политически сили с цел „отмяна“ на признаването на Косово от страна на Черна гора.

Въпреки това Марович подчерта, че досега тези опити не са успели да осуетят процеса на присъединяване.

Политическият елит на Черна гора е запазил единството си, което е показано от широкото мнозинство – 74 от 77 депутати, гласували през юли за започване на процедура за конституционни промени. Единствено твърдолинейната просръбска партия се е противопоставила.

Този консенсус е потвърден отново в края на август, когато самите конституционни промени са приети с мнозинство от две трети – 68 гласа.

Историческо напрежение

Черна гора и Сърбия споделят дълга и изпълнена с напрежение история. Черна гора е призната за суверенна държава на Берлинския конгрес през 1878 г., след което губи независимостта си в полза на Сърбия, преди да я възстанови през 2006 г.

По повод 20-ата годишнина от независимостта на Черна гора през май сръбският президент Александър Вучич определи събитието като „бляскавото честване на отделянето им от моята Сърбия“ и заяви, че присъствието му би било „плюнка в лицето“ на сърбите.

През следващия месец Вучич все пак участва в срещата на върха ЕС – Западни Балкани в черногорския град Тиват. Там той заяви, че сръбските разузнавателни служби са го предупредили за висок риск за сигурността му във връзка с възможен заговор за убийството му от черногорски престъпни кланове.

„Отношенията между Сърбия и Черна гора се влошиха през последните месеци. Сърбия може да се опита да попречи на процеса на присъединяване на Черна гора“, заяви пред „Евронюз“ Флориан Бибер – координатор на Групата за консултации по публична политика „Балкани в Европа“.

Според полския Център за източни изследвания Белград може да се опита да дестабилизира Черна гора, за да осуети присъединяването ѝ към ЕС, тъй като членството на Черна гора би отслабило лидерската роля на Сърбия в региона и влиянието ѝ в Подгорица.

Около една трета от гражданите на Черна гора са етнически сърби, а Белград е запазил значително влияние върху съседната страна чрез политически актьори, близки до Сърбия, медии и Сръбската православна църква.

Посланикът на Сърбия в ЕС Даниел Апостолович заяви пред „Евронюз“, че Сърбия няма интерес да се намесва в процеса на присъединяване на Черна гора към ЕС.

„Фокусът ни е върху собствения ни процес на реформи и икономическия растеж“, заяви той. Апостолович допълни, че съжалява за липсата на стратегическо решение от някои държави членки на ЕС по отношение на Сърбия.

По думите му Европейската комисия пет пъти е препоръчала отварянето на Клъстер 3, но той все още не е отворен.

Пречки пред разширяването на ЕС

За Брюксел влошаването на отношенията между Сърбия и Черна гора представлява предизвикателство. Черна гора е страната кандидатка, която е най-близо до присъединяване към ЕС, докато Сърбия е широко разглеждана като най-важната страна на Западните Балкани.

Неотдавнашният опит на Европейската комисия отново да постави на дневен ред присъединяването на Сърбия е бил предизвикан от натиска на държави членки, които смятат Белград за твърде важен и влиятелен в региона, за да бъде оставен настрана.

Необходимостта от поддържане на географския баланс между страните кандидатки може да накара някои държави членки да обвържат кандидатурата на Украйна за членство с напредъка на Сърбия в процеса на разширяване.

За Белград процесът на присъединяване не се основава на заслуги, а до голяма степен се ръководи от геополитиката. Сърбия посочва присъствието на някои от най-силните престъпни кланове в региона в Черна гора като доказателство, че върховенството на закона в страната не отговаря на стандартите на ЕС.

Въпреки че според преброяването от 2023 г. сърбите са най-голямото етническо малцинство в Черна гора, Белград посочва, че Черна гора не признава сръбския за официален език, докато Сърбия признава няколко малцинствени езика на регионално и местно равнище.

Подгорица, от своя страна, отдава напредъка на Черна гора в реформите, необходими за присъединяването към ЕС, на приобщаващ подход, който включва всички етнически групи в процеса на вземане на решения.

„Сърбия може да застраши пътя към членство в ЕС“, предупреди дипломат, пожелал анонимност поради чувствителността на темата. По думите му Черна гора се различава от съседите си със своята политическа стабилност и ежедневната работа за съгласуване на всички интереси.

Етническите разделения са дълбоко вкоренени в обществата на Западните Балкани, а повторното им засилване би усложнило усилията на Черна гора да осъществи необходимите реформи в последния етап от пътя към пълноправно членство в ЕС.

Въпросът дали сегашното единство ще се запази под бъдещ натиск ще определи пътя на Подгорица към членство в ЕС. Междувременно Брюксел ще следи развитието на ситуацията с безпокойство.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg