Понеделник
Какъв прекрасен понеделник
на пъпчето на пролетта!
Врабците атакуват смело
набъбнали от плът листа.
Извива кръст зелен гората,
обляна в сутрешна роса,
и пори ято подир ято
избистрените небеса.
Изпод заспалите павета,
обвити с лишеи и мъх,
неуморимата планета
цъфти с последния си дъх.
Вън охлювите лазят тънки,
обхванати от порив нов,
насред филизи и издънки
с живота да въртят любов…
И ме измъчва безпределно,
че само песимистът в мен
видя във този понеделник
един проклет работен ден.
