Георги Боздуганов
Много предишни избори показаха, че преди да бъде решен въпросът за дистанционното гласуване е необходимо спешно да се решат проблемите с гласуването в избирателните секции и отчитането на резултатите.
Възможно ли е изборите да не са фалшифицирани, тайната на вота да е запазена и окончателните резултати да са готови в рамките на 1-2 часа? Не само е възможно, задължително е.
Демокрацията се основава на избори и тяхното компрометиране е един от най-сигурните начини за нейното унищожаване. Въпросът е дали политическите сили, които избираме, ще се решат да получават действителното доверие на гражданите като се откажат от дивашкото подправяне на изборни книжа и задкулисните сделки.
На заинтересованите предлагаме модифицирания вариант на методиката за гласуване, създадена от шведския специалист по изборни технологии Давид Бисмарк. Още през 2010 г. той е публикувал формат на изборна бюлетина, която осигурява достатъчна прозрачност на изборния процес като същевременно съхранява тайната на всеки подаден глас. Предложението на Бисмарк е просто и изключително ефективно.
Бюлетината се състои от две части, отделени с вертикална перфорирана линия. В лявата част има списък с имената на кандидатите и/или партиите, а срещу всяко име в дясната част има уникален баркод, който също е отделен с хоризонтални перфорирани линии и може лесно да бъде откъснат. Имената са подредени на случаен принцип, така че списъкът е в различен ред за всяка бюлетина. Имената не са номерирани. За всяко име могат да бъдат определени десетки баркодове, но всички те са само за него и не съответстват на никое друго.
Гласоподавателят получава от избирателната комисия бюлетина и отива в стаичката за гласуване. Там откъсва баркода разположен срещу предпочетеното име, запазва го и накъсва останалата част от бюлетината. Необходимо е да се подчертае, че от момента на напускане на стаичката за гласуване, където е отделен отрязъка с баркода и е унищожена останалата част от бюлетината, всеки вот е абсолютно таен и никой не може да да узнае кой как е гласувал. Избирателят излиза от стаичката и пуска накъсаните парчета в урна или машина за унищожаване на документи (шредер). Достатъчно е дори само да се раздели лявата част на бюлетината по вертикалната перфорирана линия от дясната и да се откъснат няколко баркода отнасящи се за непредпочетени имена, след което никой не може да съпостави дясната с лявата част и да разбере чии е баркода, който е запазен. Гласуващият отива при секционната комисия подава избрания баркод, където той бива сканиран, изпратен в централна база данни и същевременно записан на някакъв цифров носител (хард диск, флаш памет, DVD) за последваща сравнителна проверка. От секционната комисия поставят печат на гърба на листчето с баркода и го дават на гласувалия. Поставянето на печат е необходимо, за да се избегне възможността недобросъвестни гласоподаватели да запазят повече баркодове и впоследствие да предявят претенции за неотчитане на техния глас.
В случай че изборите са за партийна листа, даваща възможност за преференции, отделните кандидати се означават с номера, а върху отрязъка с баркода е отпечатана поредица от номера, така че всеки може да отбележи предпочитание за отделен кандидат. Преференциалният вот се сканира заедно с баркода, но отново остава таен, защото никой друг не знае коя е избраната партия.
След приключване на изборния ден членовете на комисията подписват протокол, в който отбелязват само броя на гласувалите и заедно с приложения цифров носител го предават в съответната районна избирателна комисия. Резултатите се обработват машинно и се публикуват на страницата на ЦИК. Всеки, който желае да провери дали неговият глас е отчетен правилно, може да отвори електронната страница на ЦИК, да намери секцията, в която е гласувал и да види дали номерът на неговия баркод е отчетен като вот за избрания кандидат и/или партия. В случай че вотът не е отчетен, гласоподавателят може да подаде жалба и да поиска проверка на резултатите в съответната секция. Номерата на баркодовете за всяка секция се публикуват в тяхната поредност, така че не е необходимо гласоподавателят да изписва номера на баркода и да подава електронна заявка за търсене. Това се прави с цел да се игнорира теоретичната възможност някой да следи IP адреса на компютъра и по направената заявка (въведен номер на баркод) да узнае как е гласувал този, който проверява своя вот.
След приключване на изборния ден наблюдателите и партийните застъпници могат да получат защитено от манипулации копие на цифровия носител със записаните баркодове и да направят паралелно преброяване. Преброяване на гласовете могат да направят и медии, и граждани по данните публикувани от ЦИК.
Въвеждането на тази методика ще направи изборите по-честни, за да не се окажем обречени на унищожаващ демокрацията произвол, но няма да реши проблема с престъпната покупко-продажба на гласове.
Прогонването на търговците от храма не е въпрос на техническо, а на политическо решение, за което са необходими съответните законодателни промени – въвеждане на образователен и данъчен ценз, задължително гласуване и електорални стимули.
Следващите избори ще дойдат неусетно скоро и трябва незабавно да се сложи край на безчинствата, които отвращават хората и ги карат вместо към урните да отиват за риба, гъби и да трошат телевизорите си.
Вижте още за разработката на Бисмарк: http://www.ted.com/talks/david_bismark_e_voting_without_fraud/transcript?language=en
