Преди да стане актьор, Захари Бахаров е странна смесица между момче от крайния квартал „Овча купел“, но израснало сред чужденци в дипломатически блок, и хаймана с много неизвинени отсъствия, но с високопоставен дядо – полковник от разузнаването.
Роден е на 12 август 1980 г. Детството му минава в последните години на социализма, юношеството – в преходния период. Детството помни в безгрижни игри по овчекупелските поляни, но и как по време на Лукановата зима с тайфата крадат мед и го продават. Спечелените пари профукват за електронни игри.
Спомените му от юношеството са предимно от кисненето в опушени кафенета, в които пият бира и си говорят глупости. „Спомням си мизерията на първите години по един детско-пубертетски начин – разказа ми Захари. – Беше изнервящо в доста голяма степен. По едно време бяхме доста бедни и беше много неприятно.“
[ad id=“263680″]
До седми клас е в 142-ро училище в София с изучаване на руски език, но не научава руски. Завършва 18-о столично училище с разширено изучаване на френски език, но не научава френски. Признава, че никога не е имал желание да учи каквото и да било. Не чете и книги.
Извън училището тренира последователно ски, карате, лека атлетика, бокс, делтапланеризъм. Отказва се на втория ден или при първата трудност. „На мене ми дай „шорт кът“ – казва още Захари. – Не е хубаво качество на характера, но съм си такъв. Не може нещата да стават на всяка цена. К’ва е тая всяка цена?…“
Но! Когато е писано един човек да бъде актьор, той няма да стане кантонер. Може само да му се наложи да го играе като роля в киното или на сцената. Веднъж като малък майка му го води на куклен театър. Актьорите канят няколко деца от публиката да излязат на сцената и да играят брезички. Майка му вдига ръка и извеждат и Захари. Когато е петокласник в 142-ро ЕСПУ в София, не научава наизуст нито едно стихотворение, но играе шарено петленце в пиеска за животни. Когато е десетокласник в 18-о СОУ, участва в пиеска по случай 80-годишния юбилей на училището. Спектакълът е по мотиви от „Махалото на Фуко“ и „Името на розата“ от Умберто Еко. Захари и още няколко момчета играят зефири. Събуждат се като духчета и пресъздават историята на училището. Хората им ръкопляскат. Тогава баща му подхвърля идеята Захари да стане артист. Той се записва в школата на Бончо Урумов и влиза в нея, като рецитира стихотворението на Валери Петров „Тинтява“. Урумов го посреща с думите: „Артист може да стане само онзи, който не може да стане актьор!“
На изпита в НАТФИЗ впечатлява журито с текст от „Майстора и Маргарита“ и влиза в института. По-късно ще признае, че ако тогава не е бил приет, нямало да кандидатства втори път. „Пак по линията на минималното съпротивление“, уточнява Бахаров.
За следването си в НАТФИЗ Бахаров казва следното: „В нашия клас бяхме все будни деца. Висяхме в академията по 12-14 часа и яко „перехме“ етюди. Скъсваха ни задниците от работа. В първи курс си мислиш, че до една-две години си в Холивуд. Във втори курс се примиряваш, че ще се занимаваш с европейско кино. В трети смяташ, че ще се развиваш на местна почва. В четвърти курс вече нямаш никакви илюзии. Освен ако не срещнеш покровители…“
2003 г. е знакова за младия актьор. Бахаров постъпва в трупата на Народния театър и излиза първият му филм „Пехотинци“, в който играе ролята на престъпник. Днес, 15 години по-късно, е ясно, че той е много успешен и на сцената, и в киното. Признанията и наградите в театъра са по-бързи, но филмовите и особено телевизионните участия го правят много популярен. И Захари, както и повечето от известните му днес колеги първо пробиват в чуждестранните продукции. След „Пехотинци“ се снима в „Небесни шерифи“, „Джо Петрозино“, „Сред дивата природа“, „Корпорация „Война“, „Влак“, „Универсален войник: Регенерация“ с Жан-Клод ван Дам, „Двойна самоличност“ с Вал Килмър… В тези филми е уличен свещеник, крупие, офицер от полицията и още Ханс, Гуапо Алпо, Михаил Каписта, командир Топов… Някои от тези заглавия са показвани по българските телевизионни канали, но повечето от тях едва ли някога ще бъдат видени от българските зрители.
[ad id=“263680″]
Първият български филм на Захари Бахаров е „Бунтът на L“. Героят му се казва Маркуча. Освен дълъг (193 см) е и много къдрав – като бразилеца Роналдо, когато играеше с коса. Маркуча е мутра и изпълнява мокрите поръчки на шефа си олигарх, който върти бизнес с женска плът. Има няколко реплики и с тях сякаш репетира начина, по който след години ще говори героят му Иво Андонов в „Под прикритие“.
При тежкия сблъсък на олигарха с трима от „служителите“ му и възникналия бой Маркуча се сдобива с отвертка, дълбоко забита в дясното му око. Преди да умре, застрелва екзекутора си.
Филмът, който направи известен Захари Бахаров, е „Дзифт“ – кинодебют на театралния режисьор Явор Гърдев по сценарий на Владислав Тодоров. Актьорът е толкова могъщ и органичен в изпълнението си, че и досега ми е чудно защо не му беше присъдена наградата за най-добра мъжка роля на Варненския кинофестивал през 2008 г.
Приза получи Михаил Мутафов, който изпълнява малка роля също в „Дзифт“. Може би е време на Варненския кинофестивал да бъдат раздавани награди за главни и поддържащи роли. В „Дзифт“ той е Молеца. Беден младеж от краен квартал, влюбен в красивата си съученичка Ада. След опит за кражба на скъп диамант е арестуван и несправедливо обвинен в убийство. Вкаран е в затвора малко преди 9 септември 1944 г. и излиза от него двайсетина години по-късно. Попада в нов непознат за него свят и в житейски абсурди, които трябва да преодолее, ако иска да остане жив.
За една нощ, преследван от смъртта, той обикаля София и нейните знакови места, вече облъчени от прожекторите на тоталитарния режим. Краят застига Молеца във фургона на двама гробари, където той разкрива всичките си тайни. Когато Явор Гърдев вече е ангажирал Бахаров за главната роля, актьорът е поканен да прочете романа на Владислав Тодоров по програма „Христо Ботев“ на БНР. Това четене е чудесна подготовка за него и му помага по-лесно да влезе в кожата на героя си. „Знаех, че във филма ще говоря зад кадър, и то големи пасамаци, които са направо от романа. Този първи сблъсък с текста ми беше много полезен“, признава Бахаров. Улеснява го и фактът, че и той като героя си не познава времето и живота в България, след като комунистите вземат властта през 1944 г. И не му се налага да вкарва нещо особено в играта си, просто следва героя си, за когото всичко е ново, непознато и различно.
В „Дзифт“ Бахаров за първи път изпълнява главна роля, но не минава през кастинг, Явор Гърдев го кани лично. В главната женска роля е манекенката Таня Илиева, която е непрофесионалистка и за първи път застава пред кинокамера.
[ad id=“225664″]
Партньорството и „химията“ между двамата стават от прима виста. Таня е много интуитивна и там, където й липсва актьорска рутина, я компенсира с много искреност и свежест. Този филм ще се запомни и с много смело заснетата сексуална сцена между Ада и Молеца. Те са брутални, но такъв е и целият живот на героите и затова са много истински. На въпроса ми колко дубъла са правили, Захари каза: „Те бяха едни дълги, дълги сцени, така че не знам дали може да се говори за дубли…“ „Дзифт“ спечели много български и чуждестранни награди. За Бахаров най-скъпата е от третия международен филмов фестивал „Чунмуро“ в Сеул. В основния конкурс, в който се състезава „Дзифт“, са показани 214 филма от 40 страни. Тогава продуцентите от „Мирамар“ се похвалиха, че на пищно тържество в Националния театър Захари Бахаров
получава фигура на „Сваловски“ и 40,000 долара. За този успех министър Вежди Рашидов му връчва плакет „Златен век“ на Министерството на културата.
Коренно различен е Захари Бахаров в следващия си филм – „Стъклената река“, режисиран от Станимир Трифонов, по едноименния роман на Емил Андреев.
Героят му Методи е овчар в умиращо село в бедния Северозапад. Но идва французойка (Наталия Дончева), после и проститутка (Лидия Инджова) и ситуацията се променя.
Методи е наивен, простодушен пастир и пълен темерут. Природата го е надарила с впечатляващо мъжко достойнство, но така и не е познал женската ласка в самотията и дивотията, в които минават дните му. И тук играта на Бахаров в сексуалната сцена с проститутката под душа разкрива драмата на героя му по-добре, отколкото поне десет реплики. „Захари измисли сцената и реши така да я изиграем“, сподели ми Лидия Инджова.
Във филма на Анри Кулев „Цахес“ Захари Бахаров играе за първи път с по-малкия си брат Явор Бахаров. Христо Ганев написва сценария по приказката на Ернс Теодор Амадеус (Е.Т.А.) Хофман „Малкият Цахес, наречен Цинобър“. Една история, която със силата на приказното и фентъзито се опитва да разкаже за вечните житейски неща – власт, любов, приятелство, вяра, подлости… Действието скача от наши дни в миналото, връща се обратно, движи се в паралелните светове на реалното и вълшебното.
„Цахес“ е подготвян почти десет години и излиза на екран в началото на 2012 г. Захари Бахаров признава, че на премиерата се чувствал като на тръни, защото заснели филма преди 5 години и той се притеснявал как ще изглежда изпълнението му от днешна гледна точка.
„Цахес“ е сниман изцяло в България, но атмосферата му пресъздава Европа в началото на XIX век. Захари е млад поет, който е влюбен, а брат му Явор е циничният приятел. Първоначално трябвало да е обратно, но режисьорът Анри Кулев разменя ролите им.
Филмите „Love.net“ и „Операция „Шменти-капели“, в които участва и Бахаров, се срещат със зрителите през 2011 г. Това е годината, когато по bTV тръгва сериалът „Под прикритие“. В „Love.net“ Бахаров е Андрей – журналист с нестандартни идеи, който прави 48-часов експеримент в интернет, за да изследва любовните връзки и секса между участниците в сайтовете за запознанства. Така попада на елитната проститутка Ники (Диляна Попова), която много внимателно и дори капризно подбира мъжете, които могат да я имат в леглото си. Между двамата може би също започва любов.
„Моят герой е нахакано журналистче, което си мисли, че е хванало Господ за шлифера – тълкува героя си Захари. – По-скоро е „гонзо журналист“, или поне се изживява като такъв. Пише от свое име и споделя личните си преживявания. В случая изследва интернет, и по-специално секса в мрежата.“ Във филма Бахаров играе така, сякаш не набляга върху професията на героя си, а се държи като надъхан и нахален самец. Дори е леко нагъл, защото е интелигентен и усеща превъзходството си над много други мъже. Но си намира майстора в лицето на проститутката Ники.
[ad id=“263680″]
След 2003-а 2011 година е другата знакова и звездна за актьора. Тръгва сериалът „Под прикритие“. В ролята на гангстера в престъпна група Иво Андонов още след първия сезон Бахаров става изключително популярен. Така известни след участие в тв сериали стават Стефан Данаилов в „На всеки километър“, Васил Михайлов в „Капитан Петко войвода“ и в по-ново време Калин Врачански в „Стъклен дом“.
Вече ви разказах, че ролята на Андонов е искана и от актьора Владимир Пенев, явно видял нейната мощ с предизвикателствата за актьора. След отказа Пенев се превъплъщава в ролята на положителния герой комисар Попов. Захари Бахаров не прави мафиота Иво Андонов едностранчиво зъл, безскрупулен и брутален, показа и човешки черти в образа му. Той не е плосък, което щеше да го направи скучен и едностранчив и повече герой знак, отколкото реален типаж.
Иво Андонов е човек с много тайни и затова трябва да се държи различно с хората. С апапите от групата го прави по един начин, с Джаро – по друг, с майка си, която лъже, че работи в автосервиз – по трети. Когато снима филм или играе на сцената, Захари Бахаров спазва железен принцип – да не съди героя си, докато го играе. От проф. Азарян помни, че актьорът трябва да е адвокат на героя си. Това означава, че трябва да го познава, да знае мотивите за постъпките му и да го защитава на всяка цена. „Никъде обаче не се казва, че адвокатът трябва да обича клиентите си или да одобрява постъпките им“, уточнява Бахаров. В няколко от епизодите на сериала Захари си партнираше с брат си Явор. Това е второто им съвместно участие след филма „Цахес“.
И се роди лафът „българското кино се набахари“…
Много впечатляващ е начинът, по който Захари Бахаров говори в „Под прикритие“. Леко провлачено, с натъртване на отделни думи в зависимост от това дали заплашва някого, или показва презрението си към него. През 2014 г. актьорът изпраща свой видеозапис на продуцентите на сериала „Игра на тронове“. Одобрен е за ролята на Лобода, водач на кръвожадно племе от гиганти, което идва от Далечния север зад Вала – там, където живеят канибали и зомбита. Играе в осмия епизод на петия сезон, който беше излъчен през април 2015 г. На екрана е около 10 минути – размахва огромна брадва, която по думите му тежи 8 кг. С нея в страховита битка убива куп противници, докато сам не е съсечен от белите бродници. Боят е заснет в дълбока кал и след много репетиции и дубли. Цяла седмица актьорът става в 5 ч. сутринта. Час и половина го гримират. След това започва газенето в лепкавата кал и боят. Почти през цялото време на снимките вали дъжд и е много студено. „Не си мислете, че се оплаквам. Това ми е работата и не мога да си избирам времето навън. Ставах, тренирах, снимах и лягах. Така ми мина времето в сериала“, разказва по-късно актьорът.
И верен на стила си, който през годините на слава разви в отношенията си с медиите, добавя: „Нищо сензационно не ми се е случило, не съм станал приятел с големите актьорски величия, не съм се бутал да се харесам. Знам кой съм и какво мога, така че участието ми в този сериал не е нещо по-специално…“
Пенчо Ковачев
Източник: bgvoice
