Categories: Свободна Европа

„Ще засилим политическия и военния натиск“. Какво се случва в Ивицата Газа

Иран и Израел си разменят удари. За първи път от началото на враждебните отношения между двете държави това се случва директно. Атаките обаче отклониха погледа от Ивицата Газа, където войната между Израел и Хамас продължава и води дo хуманитарна криза.

При израелски атаки срещу град Рафах в южната част на Газа в неделя загинаха 13 души, включително девет деца. Това съобщи в неделя здравното министерство. То е контролирано от Хамас, която е обявена за терористична групировка от която САЩ и Европейския съюз (ЕС) за терористична.

По информация на министерството броят на жертвите в Ивицата Газа е нараснал до над 34 хиляди. Те включват както цивилни граждани, така и воюващи членове на Хамас.

Войната в Газа започна на 7 октомври 2023 г., след като Хамас атакува Израел, уби 1200 души и отвлече други 240. Израел отговори като започна пълномащабна война в ивицата.

Сега Израел извършва почти ежедневни въздушни нападения над Рафах. Там се намира повече от половината население на Газа, което потърси убежище в града след началото на войната и израелската инвазия на север.

Въпреки международните призиви за сдържаност, Израел съобщи, че ще разшири сухопътната си офанзива към града. Плановете за това обаче се отложиха, след като Иран открито атакува Израел в отговор на предполагаеми израелски удари.

Какво се случва в Газа?

Без убежище

„През следващите дни ще засилим политическия и военния натиск върху Хамас, защото това е единственият начин да върнем заложниците и да постигнем победа“, каза министър-председателят Бенямин Нетаняху в изявление в неделя.

От седмици се очаква Израел да засили сухопътните си атаки срещу Рафах. Градът се намира на границата с Египет и единственият, в който досега не са се водили ожесточени сухопътни боеве. В Газа живеят 2,3 милиона души и половината от тях са намерили убежище именно в Рафах.

Миналата седмица CNN съобщи за плановете на военните да започнат да пускат листовки с призив за евакуация. Операцията обаче беше отменена след атаката на Иран срещу Израел.

Тя беше в отговор на предполагаеми израелски удари срещу консулство на Иран в Сирия, при които загинаха двама ирански генерали.

Правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху твърди, че в Рафах се укриват по-голямата част от бойците на Хамас и не се отказва от плана си да извърши и сухопътна офанзива в града.

Заради съобщенията за атака срещу Рафах през последните дни част от хората там се опитаха да тръгнат на север. Маха Хусаини, активистка за правата на човека от организацията EuroMed, е една от тях. Преди войната тя живее в град Газа заедно със семейството си.

„Гладът не ни пречи, нито безразборните интензивни атаки или бомбардирането на цели квартали. Просто искахме да се върнем по домовете си“, казва тя пред Гардиън.

В момента град Газа е отделен с 60-километрова ограда и израелски военни контролно-пропускателни пунктове от всяка точка на юг от река Газа. Когато Хусаини и семейството ѝ се приближават, започва атака.

Те не успяват да стигнат до дома си и се местят в друг бежански лагер.

Хуманитарна катастрофа и натиск върху Израел

„Навсякъде цари хаос и разруха. Рафах вече е почти неузнаваем – град с изпаднали в безизходица деца и семейства“, каза говорителят на Уницеф Джеймс Елдър преди седмица.

„Според световните стандарти за хуманитарни извънредни ситуации трябва да има минимум една тоалетна за 20 души. В Рафах на всеки 850 души се пада по една тоалетна. Броят на душовете е в пъти по-малко. Достойнството, което се отказва на десетки хиляди млади жени, е от вид, който наистина не сме виждали досега“, написа той.

Водата и храната в Ивицата Газа също са оскъдни.

В края на март висшият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел също предупреди за риск от глад в Газа. Същевременно председателят на Европейския съвет Шарл Мишел нарече ситуацията там „хуманитарна трагедия“.

През март в интервю за медийната компания „Аксел Шпрингер“ министър-председателят Бенямин Нетаняху отрече, че хората в Газа гладуват. Той обвини Хамас за липсата на хуманитарна помощ, която да влиза в окупираната територия.

От 2007 г. Израел контролира въздушните, сухопътните и морските граници на Газа, а от началото на войната многократно е прекъсвал достъпа до вода, електричество, храна и гориво.

В началото на април САЩ също засили натиска си срещу Израел. Тогава държавният секретар на Белия дом Антъни Блинкен съобщи, че в разговор с Нетанюху американският президент Джо Байдън е поискал спиране на огъня и осигуряване на достатъчна хуманитарна помощ.

След това Израел обяви отварянето на нови хуманитарни коридори. В събота Камарата на представителите в Конгреса на САЩ одобри пакет от помощ от 26 милиарда долара за Израел. От тях 9 милиарда долара са предназначени за оказване на хуманитарна помощ за Газа.

Преговори за спиране на огъня

Преговорите за прекратяване на огъня между Израел и Хамас също продължават. В тях ключова роля играят САЩ, Египет и Катар.

Преди дни катарският шейх Мохамед бин Абдул Рахман Ал Тани съобщи, че преговорите за прекратяване на огъня и освобождаване на израелските заложници се намират в „деликатна фаза“.

Според директора на ЦРУ Уилям Бърнс преговорите са в застой. Миналата седмица той каза, че причината е отхвърлянето на последното предложение на Израел, Катар и Египет от Хамас.

Предложението щеше да позволи на някои жители на Газа да се върнат в северната част на анклава – ключово искане на Хамас. След отказа САЩ казаха, че палестинската групировка е „пречка за прекратяване на огъня“.

Arhiv