И учителите ще полагат изпити. Стажът няма да е единственият критерий за кариерно развитие на педагогическите специалисти. То вече ще зависи и от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането.
Това е разписано в проекта на Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, представен днес на пресконференция в Министерството на образованието и науката, съобщава БЛИЦ.
Стандартът отговаря на новия Закон за предучилищното и училищно образование и е съгласуван със социалните партньори, регионалните управления по образованието, висшите училища и представители на неправителствения сектор.
Това на практика означава, че ако досега кариерното развитие е можело да се осъществява само на периоди от 10 години натрупан стаж, то сега инициативността на учителите, желанието им да се квалифицират и усилията, които хвърлят в училище, могат да им помогнат да израснат и в рамките на четири години, поясни зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
Документът регламентира и квалификациите, които учителите трябва да получават. Те са задължени за 4 години да преминат 48 академични часа през одобрени програми за повишаване на квалификацията във външни институции и отделно по 16 часа на година в училището, в което работят. За задължителната квалификация ще се трупат и квалификационни кредити, които в последствие ще са важни за атестирането.
Програмите за квалификация и институциите, които ги провеждат, ще се водят в специален регистър, за да няма злоупотреби с мними фирми. Директорите на училищата са длъжни да подкрепят учителите, като им предоставят време, отпуск и средства. Стаматов уточни, че средствата идват по линия на Фонд Работна заплата и по Националната програма „Развитие на педагогическите специалисти“, но и по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, грантови схеми и програми като Еразъм +.
Кариерното развитие ще се осъществява на степени – за учителите и възпитателите те са учител и възпитател, старши учител и старши възпитател и главен учител и главен възпитател, а за директорите и другите педагогически специалисти като логопеди, треньори, психолози и т.н., са директор (логопед/психолог), директор (логопед/психолог) втора степен и директор (логопед/психолог) първа степен.
Всеки педагогически специалист ще има свое професионално портфолио, в което ще се съхраняват документи и материали, отразяващи активното му участие в образователния процес, в извънкласната и извънучилищната дейност, професионалните му изяви, постиженията на учениците му, както и квалификацията. То ще покрива период от четири години – между две атестирания – за да стимулира учителите към постоянно усъвършенстване.
Атестирането се базира на самооценка и оценката на комисия. За учителите комисията ще се избира от педагогическия съвет. Ще бъдат атестирани и директорите. Те ще бъдат оценявани, освен от педагогическия съвет, и от представители на финансиращия орган (най-често общината) и на Обществения съвет, като е предвидена възможност за директорите на професионални гимназии в комисията да има и представител на бизнеса.
Първите атестации ще се проведат през учебната 2020/2021 година, но дотогава учителите имат възможност да работят по своята квалификация и добро професионално портфолио. Педагогическите специалисти ще получават оценки на базата на специално изработена анкетна карта с 25 въпроса, а тези, които имат ниски оценки, ще получават допълнителна подкрепа.
Стандартът разписва още различни професионални профили за различните видове педагогически специалисти. Профилът представлява съвкупността от знания, умения и отношения по различни нива, които трябва да владее всеки специалист в системата.
