ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” брой 3, 1990 г.
Я, КОЛКО ЛИДЕРИ!
Българинът, комай ако направим проучване, пък и без, ще излезе, че много обича да бъде началник, сиреч лидер. С една глава над другите да е, но да е. началници много имаше не само в тоталитарното време, но и след него. Вземете примера на сегашната предизборна еуфория и ще се убедите. За нашите милиони избиратели си блъскат главите за благополучие и благосклонност седемдесетина партии, че никнат и още. Ето тия дни по телевизията редовно дават думата на различни партии, останали извън кипежа на разговорите около кръглата маса. Та лидерите на тези партии започват с обръщението „скъпи съотечественици” (комай така говореше и първият тоталитарчик преди 10 ноември), после излагат платформите си и по правило се обявяват срещу другите партии в търсене на гласоподавателска подкрепа.
Интересна бе позицията на новооснованата Либерална партия. Нейният лидер заяви, че те се разграничават от БСП, защото в тази партия все още има много номенклатурчици, но не са и със СДС, защото една част от номенклатурата, членувала в БКП, сега вече е преминала в СДС.
Но има и други интересни неща, плод на творческата фантазия на някои партийни лидери.
Наскоро ми подариха предизборен материал на АСП (кибрит, произведен от фирма „Плам” – Костенец), с надпис „Политика с добро настроение”, под който имаше усмихнато човече, вдигнало двете си ръце. Дясната за СДС, лявата за БСП. Наистина интересно, защото предлага много благоприятен изход от всякаква ситуация. И май няма да са наложи, както сподели в едно телевизионно интервю лидерът на АСП г-н Николай Василев, ако БСП спечели изборите, да ходят чак в Лос Анжелис, а могат да направят по-простото – да свалят дясната ръка. Ако пък СДС спечели изборите – тогава, съответно, се сваля лявата ръка.
На това в моя край простите хора са му измислили название „Слънчогледпартия”. Та нали по тази логика някои членове на БКП тутакси, като се поогледаха и поослушаха откъде се кани да задуха вятърът, се записаха на онази страна, която, малко преди това, е викала „Долу БКП”. И тази страна „осиновителка” ги прие като блудни синове.
Има и някои други дребни нещица. Някои лидери дотолкова вече са влезли в голямата политика, че се разграничават от простолюдието с думичката „господин”. Видях писма, официални писма на СДС, подписани така: „Секретар на ОИК, г-н Огнян Велчев”. Та, драги ми господине, може би като се назовавате „господин”, не сте си дали сметка, че това не е нито звание, нито титла, а най-обикновено обръщение, каквото преди 10 ноември беше „другарю”. Но тогава номенклатурата не подписваше официалните си писма с „другаря Еди кой си”. А на Вас изглежда, много Ви се иска да се разграничавате и може би това „господин” да има и някакъв скрит смисъл, драги ми господине, както бе писал в една тънка книжка преди време писателят социалист Йордан Радичков.
СИК ТРАНЗИТ ГЛОРИЯ МУНДИ – са казали древните.
Наистина така отминава световната слава!
Кънчо ПЕНЕВ
Я, колко лидери!
