100 дни война в Украйна – 100 дни видимо за всички падение на света: през погледа на главния редактор

Живка Кехайова

100 дни война в Украйна – 100 дни видимо за всички падение на света.

Преди Русия да нападне Украйна, епизодично се появаваха анализи, в които разтревожени наблюдатели се опитваха да бият тревога, че посоката, в която върви светът като цяло, не е посока, а пътека към пропаст. Но някак и най-мрачните, носеха в себе си надежда, че светът може да го осъзнае, да спре да залюлява махалото на макс, да потърси хармония.

Нижеха се нечути и неразбрани идеи как да стане това, но действия – никакви, защото всяко подобно действие изглежда едно такова непрагматично: нека още малко да попечелим от консуматорството и после ще видим, нека още малко да наберем влияние чрез увеличаване на идиотите и после…

Е, след 24 февруари 2022 година всичко стана видимо. Стана видим фактът, че т.н. прагматизъм ражда чудовища като Путин. Че т.н. прагматизъм изражда критична маса човеци. Че т.н. прагматизъм извращава политиката и на най-развитите и мощни държави, а обществата им свежда до стада, които на Запад контролират с политиките на идентичност, внушавайки на хората, че не  личността на човека е важна, а разликата му с останалите – по пол, сексуална ориентация, цвят и други подобни – абсолютно несъществени характеристики, но пък важни в задачата хората да са изолирани на малки, отделни и враждуващи групи, за да не могат да се обединят и да поискат различен свят.

На Изток пък хората никога не са излизали от стадия си на политическо стадо, така че там „пастирите“ си ги водят ефективно със стария и познат метод – тоягата и кучетата, а ако някой заблуден кривне, просто става курбан.

Различни методи – една цел – никой да не пречи на прагматизма. 

И ето, 100 дни този прагматично изроден свят стъпва по труповете на украинците. Цивилизованата му част е смаяна и запленена от героизма им да отстояват нещо толкова забравено и заровено под неморалния боклук, като свободата и националното достойнство.

Нецивилизованата част пък е опиянена от идеята, че диваците отново могат да са диваци – да тъпчат, да убиват и да сочат мускулите си като предимство, защото няма как да посочат ума си, или способността на ръцете си – т.е. икономически постижения и по-добър живот.

Не че не е стъпвал и по други трупове светът, но този път това стана видимо, защото се случва в люлката на човешката цивилизация и на народ с перспективи за развитие.

100 дни на срам за всички ни, защото се оказваме неспособни да спрем злото и не за друго, а защото можело нещичко да спечелим от него, пък не ни се ще да загубим.

Имам новина – само ако проумеем, че прагматизмът не е лошо нещо, но единствено обвит с морал и водещ е моралът, а политиката без морал не е политика, а низост, ще можем да укротим махалото и да сменим бавно и полека посоката на света.

Само тогава ще можем да погледнем в очите и тези, които в 21 век по неволя ни припомниха, че има забравени неща като достойнство, свобода, саможертва, които правят хората човеци и индивидите личности, без значение дали идват от стадото с тоягата, или стадото с политиките на идентичност.