„Искам да се оплача, но разбира се не през сълзи на очи. Съгласна съм, че темата не е никак злободневна и не е станало кой знае какво, но мъничко се ядосах вчера ето защо.
[ad id=“238430″]
Качвам се след работа в тролея, навън заваляваше първият дъжд от седмици суша. Зарадвах му се и стоях чинно на спирката срещу „Била“, чийто заслон все още не е преместен от старото място. Понамокрих се, но това не ми беше проблем. 36-ти дойде абсолютно на време. Вътре празни седалки бол. Наместих се и отворих портмонето, за да си приготвя левче за билет. Гледам вътре едно черничко се мъдри. Знам го защо е такова. Аз съм му майстора. В неделя го изпрах в пералнята без да видя и не съм наясно прахът ли му дойде много окисляващ или омекотителят, но горкото излезе от пералнята като негърче. Пуснах го при себеподобните му и не мислех, че ще имам проблем да платя с него някъде.
Да, ама ми излязоха криви сметките. В тролея към мен се засили с моряшка походка кондукторката. Подадох чистичкото и омекотено левче, тя го погледна с лоши очи, погледна и мен, пак него и каза: Не мога да го приема, и ми го върна, подминавайки моята седалка. Ама аз съм си съвестна, няма как да пътувам без да съм си платила. Започнах да събирам други стотинки и на следващото събиране на парсата ги подадох и вече се сдобих със синьо билетче.
[ad id=“237001″]
Мислех с някое вълнено парцалче да излъскам вкъщи мургавото, ама забравих. Тази сутрин се качих отново на градския транспорт, имах други пари, но съвсем тенденциозно реших да пробвам пак с изпраното. Е, днес ми било ден 🙂 Взеха го като съвсем надеждно разплащателно средство. И аз мисля, че то си е абсолютно такова.
Знам, че в банките приемат повредени пари и възстановяват сумата на този, който ги е занесъл. Що трябваше вчера да ми обиждат мургавелчето?“
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…