ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 71, 1990 г.
ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ТЕАТЪРА ЩЕ БЪДЕ И ДУХОВЕН ПОДВИГ
Разговаряме с новия директор и главен художествен ръководител на Старозагорския драматичен театър Георги ВЕЛЕВ
-Г-н Велев, не поемате ли театъра в една твърде сложна и кризисна обстановка?
-Това не може да се отрече от никого, най-малкото ние трябва да се затваряме повече за обстоятелствата. Свидетели сме, че за политическите страсти салоните бяха тесни. Хората излязоха на площадите. Театърът обезлюдя, малко са тези, които го посещават. А само да кажем за тези, които му служат, които вече започват да се съмняват не само в духовното, но и във физическото му оцеляване. Надават се гласове за затваряне на драматичните театри в страната. Това е жестоко. Най-главната ни задача сега е как да преодолеем отчуждението на публиката. Не се съмнявам, че това е вече въпрос, който терзае много хора, защото става дума за запазване на духовни ценности, които театралната памет тачи и брани, а българският народ уважава и обича. Кризата е налице, но рецепти трудно се дават. И все пак не трябва да изпадаме в униние, защото театърът ще живее.
-Няма съмнение, че пазарната икономика ще постави театъра под законите на конкуренцията.
-И тук първата стъпка е битката за зрители. Главното условие за успех си остава качеството. Ние ще се сблъскваме не само помежду си, не само с другите културни институти, но и с десетките частни импресарски къщи, които ще предлагат все по-леки програми със стриптийз, еротика, порнография. Да не говорим за киното и телевизията. Мисля, че театърът трябва да се издигне над политиката и евтините трикове на свободната инициатива. Ние трябва да бъде готови да посрещнем уморения от площадите зрител с непреходните ценности на хуманизма. Тук някои ни апострофират и казват: „зрелищен”, щом е театър, разбира се, че трябва да бъде зрелищен, зависи с цената на какво. Развлекателен! Но със средствата на сериозните професионални похвати – един театър на доверието.
-Чуват се аргументи, че страната ни е пренаситена с театри, че трупите в тях са твърде големи. Думата „съкращения” виси като дамоклев меч. Какво е Вашето становище?
-Убеден съм, че само динамиката на времето и законите на конкуренцията ще пречистят нашите институти. Прибързаното закриване или вътрешните съкращения ще доведат до социални трусове, които изключват хуманния характер на нашата професия. В този смисъл аз съм за постепенното и внимателно прилагане на договорната система. Не само психически, но и с гаранцията на социалната сигурност ние не сме готови да се изправим срещу безработицата.
-За Старозагорския драматичен театър досега се говореше, че е добър и с добра актьорска трупа, но никога, не е много добър или лош. Как Вие ще определите това състояние?
-Наистина ние не сме имали резки отклонения, които карат един организъм да бъде наблюдаван. За мен обаче това е боледуване от най-страшната болест в изкуството, наречена спокойствие. Сега въпросът е какво да се направи. Театърът час по-скоро трябва да излезе от погубващата го анонимност. Необходимо е известно подмладяване на актьорската трупа, която сега бои 29 души. За нас е особено важно да укрепим режисьорската институция. Не можем да говорим за физиономия на театъра без поне един постоянен режисьор, който да поддържа стабилитета на института и творческото неспокойствие на трупата. В театъра трябва да се привлече и назначи драматург, който обхваща целия творчески цикъл – от репертоара до рекламата. Болен въпрос при нас е да се смени палитрата на гостуващите режисьори. Истина е, че през последните години при нас се въртяха все едни и същи имена. Проблем номер едно на нашия институт е базата. Единствената сцена, която ние делим с операта, нарушаваща ритъма на творческия процес. Трябва незабавно да се преразгледа статутът за ползване на сцената и с повече такт и при договаряне с операта могат да се създадат по-приемливи условия за работа. Заедно с това незабавно трябва да се организират обществените сили в града за реконструкцията на стария театър. Необходими са редица организационни мероприятия в днешното безпарично време за започване на възстановяването та тази сграда. Ние поддържаме идеята за създаването на един обществен съвет от архитекти, журналисти, юристи, дейци на културата, видни общественици, които да подпомогнат това дело. Бихме предложили Общинският народен съвет да проведе допитване за самооблагане с минимален процент специално за реконструкцията на стария театър. Големите фирми могат да спонсорират подобна акция с данъчно облекчение върху печалбата – един въпрос, който все още не е решен от нашето законодателство. Необходима е работа, за да се спечели благоразположението на много хора. Театърът ни страда и от липсата на камерна сцена. Ние трябва да направим всичко възможно, за да отговорим на зрителския интерес към малките театрални форми.
-Независимо от трудностите и проблемите, новият сезон вече е на прага ви, с какви нови постановки ще се явите пред зрителите?
-Засега това са две нови заглавия – „Труп”, комедия от Джералд Мун. Постановката е на режисьора Георги Кайцанов. Другата постановка е на Димитър Стоянов – „Когато котката я няма” от Джони Мортимър и Брайън Кук. В процес сме на доуточняване и на останалите заглавия в репертоара, по които веднага ще започнем работа.
Разговора води Донка ЙОТОВА
[ad id=“225664″]
