Грижата за стария човек е грижа и за самите себе си

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 72, 1990 г.
БЕДЕН, БОЛЕН, САМОТЕН И СТАР
„По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен” – казва един известен американски писател и едва ли някой оспорва неговото твърдение. Разбира се, да си беден и болен е беда. Но още по-голяма беда е да си беден, болен и стар. В този случай като по правило се появява още едно обстоятелство – самотен. И картината става тъжна и черна. Каква е съдбата на самотните стари хора в Стара Загора? Навярно такава, каквато е на всички възрастни в България. Ако не се намери кой да се грижи за тях (обикновено срещу прехвърляне на имот), те имат две възможности. Да се обърнат към домашния социален патронаж или да потърсят начин и да постъпят в старчески дом.
И едното и другото е изход с плюсове и минуси. Домашният социален патронаж осигурява храна и медицинска профилактика. В някои случаи – и почистване на дома или други домакински услуги. Старият човек си остава вкъщи. Някои смятат това за предимство, други твърдят, че така се откъсват от света, губят връзката се реалността. Лошото в случая е, че в Стара Загора няма установено денонощно дежурство на службата за домашен патронаж, както това е в някои други страни. И ако на пациента (или на абоната – терминът е без значение) му се наложи да потърси спешна помощ през нощта, пък и по друго време, той няма към кого да се обърне, освен към „Бърза помощ”. Но „Бърза помощ” не изпълнява социални функции, тя си има определени задачи и при това едва успява да ги върши. В Стара Загора домашният социален патронаж обслужва около 260 души. Желаещите да се включат са още толкова. При това положение в състояние ли е службата да гарантира действително такова обслужване, от каквото старият човек има нужда? Няма защо да се заблуждаваме. Нито колите, с които се кара храната до домовете, нито възможностите на кухнята (в дома на инвалида) са такива, че работата не само да върви нормално, а да става все по-добра. В това отношение дори усилията на малкото социални работници да преминат границата на самоотвержеността дават почти нищожен ефект. Като че ли самотният възрастен човек има по-добри шансове, ако попадне в дома за стари хора. С повече събратя бедата и старостта не тежат толкова много. Има с какво да се занимава човек, има с кого да поговори, има и кой да го погледне, ако нощем му прилошее. Но в същото време съществуват и твърде много неща, които карат възрастните да гледат на домовете с недобро око. Дълги години смятахме, че е престъпление едва ли не, ако „захвърлим” близък в старчески дом. И лека полека се създаде своеобразен стереотип, който се загнезди дълбоко в съзнанието ни. Притуряха и журналистическите репортажи, които обръщаха повече внимание на „човешката” страна на въпроса, отколкото на условията, при които живеят пациентите на старческите домове. Държавата (или по-точно системата) не можеше да осигури в тези заведения обстановка, поне малко близка до домашната. Старческите домове, в които условията са подходящи за нормален живот, се броят на пръсти. А тези, които предлагат нещо повече, са един-два в България. Спомням си едно посещение на старчески дом номер 2 в Казанлък. Осемдесетгодишен мъж разказваше за съдбата си. Разказваше с равен глас, монотонно, без обикновените в такива случаи шеги. Усмихна се само когато си спомни как веднъж в стаята решили да поиграят хоро, а подът едва не пропаднал… Всеки, който е посещавал този дом, знае: там, между заводите на Казанлък здрав, млад и богат човек няма да издържи. А как издържат възрастните, болни и бедни хора? Струва ми се, че тази тема е донякъде излишна. Защото град като Стара Загора не разполага със старчески дом. Вярно, тук има доста социални домове, но това не отменя въпроса защо досега такова заведение не е построено. Преди половин година се появи слаба надежда. Министерският съвет публикува свое решение, в което се казваше, че базата на ОбНС на Старозагорските минерални бани се предоставя за нуждите на МНЗ. Един от вариантите (но най-непопулярният) беше бившата база на организацията за гражданска отбрана да се превърне в старчески дом. Вариантът бе отхвърлен: „Много е луксозна сградата, за да я направим на старчески дом. И никой не пожела да се замисли, че ако е нужен старчески дом, то той непременно трябва да бъде луксозен. Или поне – коренно различен от тези, които сме свикнали да си представяме. След различни срещи и преговори, както научихме, МНЗ отново е отстъпило правото на собственост на сградата на ОбНС. Дано да е за добро. Съществуват планове там да бъде създадено климатично училище. Дай боже и тази идея да не бъде забравена, защото старозагорски деца, на които се налага да се учат в подобни заведения, сега пътуват и учат в Трявна, Котел или другаде. Та ето как стоят нещата с грижата за старите хора. Като журналист ми е трудно да кажа какво трябва да се направи, след като Великото народно събрание гласува да бъдат увеличени минималните пенсии. Но знам, че нещо трябва да се направи. Знам също така, че всички досегашни приказки, с които разправяхме, че обществото ни поема грижата за възрастните и самотните и с които не знам кого лъжехме, се оказаха смешни, жалки и жестоки. Защото не поехме да се грижим не за стария човек въобще, а за старите си роднини, родители и близки. В крайна сметка – и за самите себе си.
Лъчезар ЛАЗАРОВ