Жежко е на Слънчо в небесата –
днес валмò е от капризи.
Хвърля непрестанно по Земята
жарките си златни ризи.
Гледам го и нямам си идея
огънят му как да спадне.
Питам баба, но и тя немее…
Вън е жега – юлско пладне.
Вятърът заспал е в пещерите,
Облаче в небето няма…
Идвай, нощ! Къде се още скиташ?
Слънчо е в беда голяма…
Из „Птици в нощта“
