ПЪРВАТА СБИРКА
Отбихме се да поздравим
поета с първата му рожба.
Такива празници дохождат
и не изчезват като дим.
С присъщата му прямота
прие ни, леко развълнуван,
и най-горещо се ръкува
със нас пред къщната врата.
Столовете плетени – цял ред –
от жълта и зелена слама,
миндер в червено, същи пламък,
извезан от конци букет.
Струеше летен аромат
и от завеси, и корнизи –
от планината сякаш слизат
ухания на желъд млад.
Трептеше в стаята тих час,
и хладно бе като в усоя,
а той раздвижваше покоя
с дъха си, с ведрия си глас.
Гора и славей, гръм и дъжд –
такъв бе Геовият говор,
задълбочен от стройно слово
и гъвкав като майска ръж.
Зашушна малкото перо,
с мастило синьо напоено,
и върху книгата студена
от букви се изви хоро…
Син ред: „На младия поет –
сърдечен дружески подарък.”
Поех като напитък жарък
подаръка, въздъхнах блед.
И дълго в слепите очи
се блъскаше кръвта ми лудо,
разгръщах листи-пеперуди –
изхвъркваха от тях лъчи…
По Геовия хубав смях
личеше новата му радост.
Душата му звучеше млада.
Очите гледаха без страх.
