В ранните часове на 23 октомври 1983 г. два камиона-бомби се превръщат в оръжие срещу американския и френския контингент на Многонационалните сили в Бейрут. Единият камион пробива охраната и стига до сградата, в която са настанени американски морски пехотинци край международното летище. Взривът срутва четириетажната казарма и убива 241 военнослужещи – 220 морски пехотинци, 18 моряци и трима военнослужещи от сухопътните войски.

Минути по-късно втори атентатор атакува френския пост „Драккар“ в западната част на Бейрут. Загиват 58 френски парашутисти от 1-ви и 9-и полк на ловците парашутисти. Френското министерство на въоръжените сили посочва, че сградата е била използвана от подразделенията по-малко от месец преди разрушаването ѝ.

Мисията на многонационалните сили

Американските, френските, италианските и британските военнослужещи са изпратени в Ливан през 1982 г. след израелското нахлуване и евакуацията на Организацията за освобождение на Палестина от Бейрут. Задачата им е да подпомогнат стабилизирането на столицата, да съдействат за изтеглянето на чужди формирования и да подкрепят ливанското правителство по време на гражданската война.

До атентатите обаче американското присъствие все по-често се възприема от въоръжени шиитски групировки като подкрепа за ливанското правителство, а не като неутрална миротворческа мисия. През април същата година атентат срещу американското посолство в Бейрут убива 63 души, сред които 17 американци.

Спорът за извършителите

В деня на нападенията отговорност поема организация, наричаща себе си „Ислямски джихад“. Групата е описвана като проиранска шиитска структура, свързвана с мрежата, от която по-късно се оформя "Хизбула". Американски власти впоследствие официално приписват атентата на "Хизбула", докато представители на организацията отричат да са го извършили.

Комисията на американското военно министерство, разследвала нападението, заключава, че то е терористичен акт, извършен с цел да бъдат осуетени американските цели в Ливан. В доклада се посочва, че сградата е била уязвима за атака и е представлявала символична мишена заради концентрацията на военнослужещи в нея.

„Няма думи, които да изразят нашето възмущение от този отвратителен акт“, заявява президентът Роналд Рейгън в деня на атентатите.

Последиците

След нападенията Съединените щати, Франция, Италия и Великобритания запазват присъствието си в Ливан за кратко, но сраженията и политическият натиск постепенно правят мисията неизпълнима. Американското изтегляне приключва през февруари 1984 г., а многонационалните сили се оттеглят от Ливан през същата година. Атентатите остават сред най-тежките загуби в историята на американската морска пехота и един от повратните моменти в международното участие в Ливанската гражданска война.

Източници: apnews.com, history.com

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg