24 май вече няма да е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, а Ден на българската писменост, просвета и култура. Това решиха депутатите, които на първо четене приеха промени в Кодекса на труда. Предложението за преименуването на празника бе на Обединените патриоти, като „за“ законопроекта на Искрен Веселинов и група народни представители гласуваха 73-ма, 4-ма бяха против“, а 34 гласуваха с „въздържал се“.
„Без съмнение за нас този празник е най-важният и в момента. Не случайно 30 г. след приемането на българската конституция се води дебатът кой е националният празник на България – 3 март или 24 май. Този празник е празнуван като такъв за българската писменост. Подктепяме патриотите, че този празник е възникнал от България“, каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков и отбеляза, че управляващата партия ще подкрепи законопроекта на коалиционните си партньори, но под условие, че между двете четения участие в дебата ще вземат специалисти и учени, за да се „получи национално обединение, а не разделение“.
Патриотите пък изтъкнаха, че 24 май е наричан „най-българският празник“, а формулировката „празник на славянската писменост“ е внесена от БКП преди 30 г.
Аргументът на историка доц. Милен Михов от ВМРО бе, че цялата държава и БАН отдавна са признали, че македонски език няма, а ние се отричаме от това с определението „славянска писменост“. Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертаха вносителите.
Не бе приета обаче идеята на патриотите 15 август – Успение на Пресвета Богородица, да бъде официален празник в националния ни календар.
