На 24 юни 1812 г. Великата армия на Наполеон пресича река Неман и започва нашествие в Русия.

Завоевателят на Европа не предполагал, че след 6 месеца ожесточени боеве армията му ще бъде напълно разгромена.

Формална причина за агресията станал фактически отказът на Русия от континентална европейска икономическа блокада на Англия, в която тя трябвало да участва според Тилзитския договор. Наполеон включил в този поход най-добрите се сили. Ядрото на неговата армия били кадрови френски войски. Това били бойни части, спечелили победи при Маренго, Аустерлиц, Иена и Ауещедт – войници от старата гвардия начело с най-добрите военноначалници на Франция – маршалите Неем, Мюрат, Даву и други. Но в редиците на армията на Наполеон имало и немалко войници от 16-те завоювани по-рано от него европейски страни. По численост руската армия била един и половина пъти по-малобройна. Освен това основните ѝ части били разхвърлени на значителни разстояния.

Наполеон искал да разгроми руските армии поотделно, но те отстъпвали в дълбочина в страната, стремейки се да се обединят. Това не означавало, че на началния етап на войната не е имало боеве. Например, казаците на атаман Платов и хусарите на генерал Кулнев много пъти нападали врага и му нанасяли значителни загуби. В началото на август двете армии под командването на Багратион и Барклай дьо Толи успели да се обединят.

Скоро за главнокомандващ на руските войски бил назначен прочутият пълководец Голенищев-Кутузов. По-късно френският император признал, че от 50 сражения, проведени от него, „в битката край Москва била проявена най-много доблест и спечелен най-малък успех. В нея французите се показали достойни да спечелят победа, а руснаците заслужили правото да бъдат непобедими”. На 19 септември изтощените войски на Наполеон влезли в Москва, където той един месец безуспешно очаквал капитулацията на Русия.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg