Изследвания сочат, че прозявката по-скоро ни помага да се чувстваме по-бодри. Причините за прозяването би могло да ни помогне да вникнем в поведението и на други животински видове – оказва се, че почти всички гръбначни се прозяват в сходни ситуации.
[ad id=“225664″]
Прозявките са предизвикани от топлина и стрес. Терморегулацията – целесъобразното нормализиране на телесната температура – е необходима за предотвратяване на хипотермия и хипертермия. Тя се осъществява посредством изпотяване или учестено дишане. Когато се прозяваме обаче, се намалява температурата конкретно на мозъка.
Водещият учен д-р Андрю Галъп, в сферата на прозяването, за пръв път проучва връзката между прозяването и терморегулацията в научно изследване през 2007 г. Той установява, че когато температурата на мозъка се повиши с по-малко от 1 градус, прозяването се стимулира за да се предотврати влошаване на паметта или забавяне на реакциите.
Д-р Галъп е изследвал прозяването при различни животински видове и установил, че често прозявките са предизвикани от стресови ситуации, които водят до повишение на температурата на мозъка.
[ad id=“263680″]
Прозявката на един индивид често предизвиква прозяване и сред останалите членове на групата, като този принцип се наблюдава дори и при животните. Благодарение на друго изследване от д-р Галъп знаем, че целта на „заразните“ прозявки е да се поддържа бдителността в групата по време на стресови ситуации.
Изследователят установил, че група от папагали, която е изложена на шум, е по-склонна към „заразно прозяване“ от група, която не е изложена на шум.
Имайки предвид изследванията на д-р Галъп, наблюдаващите установили, че хората са склонни към прозяване най-вече при стресови ситуации без да присъства умора. Всъщност поглеждайки към професионалните спортисти, нерядко може да видим на лицата им прозявка точно преди изява.
Повишението на температурата на мозъка е общото между тези ситуации, прозяването е по-често срещано през лятото отколкото през зимата.
Повечето хора са склонни към групово прозяване, но не всички са еднакво податливи. Поради непълното развитие на мозъка при бебетата е по-малко вероятно да се прозяват в отговор на прозявката на друг човек.
Хората със шизофрения и аутизъм също са по-малко склонни да изпитат „заразното прозяване“, тъй като частта от мозъка отговорна за съпричастността при тях не функционира правилно. Именно тя обикновено подтиква към имитиране на поведението на другите.